„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Преди изгряването на Кристиано Роналдо и Лионел Меси на футболната сцена, дебатът за най-великия футболист на всички времена се водеше предимно около друго прочуто дуо – Диего Марадона и Пеле. Но мнозина в Бразилия и извън нея отдавна се питат дали Пеле изобщо е най-добрият играч, който страната е създала, или истинският носител на тази титла е Мануел Франсиско дош Сантош, по-известен с прякора си Гаринча.
Гаринча – Радостта на народа
Бразилия е дала на футбола много магьосници през годините, но никой от тях не е бил толкова обичан и запомнен, колкото Мане Гаринча. Лесно е да се разбере увлечението на хората по него – историята му е вдъхновяваща история за човек, който преодолява множество вродени дефекти, за да се превърне в една от най-големите футболни звезди. С него Бразилия печели две последователни световни купи през 1958 и 1962 г.
Роден с деформиран гръбначен стълб и десен крак, по-дълъг с шест сантиметра от левия, бъдещето на Гаринча като професионален футболист от самото начало изглежда доста мрачно. В допълнение към неугледните си физически характеристики той е и доста дребен за възрастта си. Това кара брат му да започне да го нарича „Гаринча“ – бразилска дума за малка птичка. Тъй като лекарите му казват, че не е годен да играе футбол, Гаринча решава да им докаже, че грешат. На 19-годишна възраст той се присъединява към отбора на Ботафого, където загатва за изключителния си талант. На една от тренировките младият бразилец дриблира около Нилтон Сантос, уважаван член на националния отбор на Бразилия. Тъй като бързо осъзнава, че никога не би искал да се изправи срещу младежа като съперник, Сантос настоява пред ръководството на клуба да наеме Гаринча и то надлежно го задължава.
Раждането на една легенда
Гаринча започва професионалната си кариера, като отбелязва хеттрик срещу Бонсуесо в първия си мач за клуба. През следващите 5 години в Ботафого той се превръща в едно от най-великите десни крила в света. На противниковите защитници им беше трудно да наблюдават хитрия дрибльор, дори и да знаеха, че той предпочита да се движи отдясно, експлозивността му го правеше една крачка напред. Умелият му и леко арогантен стил на игра и сякаш безкрайният репертоар от дрибъли и финтове бързо го превърнаха в любимец на феновете, където и да отидеше. През 1957 г. той извежда Ботафого до първата им титла в Кампеонато Кариока от девет години насам.
Звездното дуо, което изведе Бразилия до два поредни триумфа на Мондиал
Благодарение на сензационните му изяви в Ботафого никой не е особено изненадан, когато Гаринча е повикан в националния отбор за Световното първенство през 1958 г. Отборът на Бразилия е особено известен с атакуващата си мощ, а Гаринча, Диди, Вава, Марио Загало и 17-годишният Пеле осигуряват мунициите. След като прекарва първите два мача на пейката, Гаринча е в стартовия състав за срещата със страховития за времето си отбор на Съветския съюз. Само за три минути той хвърля съперника в безпорядък, като дриблира покрай двама защитници и удря гредата. В крайна сметка Бразилия печели мача с 2:0, а впечатляващото представяне на Гаринча гарантира, че от този момент нататък той ще започва всеки мач. След като вкарва първите два гола на отбора си на финала срещу Швеция, който Бразилия печели с 5:2, Гаринча е избран в отбора на звездите на Мондиал 1958.
След като извежда Ботафого до още две титли в Кампеонато Кариока през 1961 и 1962 г., Гаринча отново е избран в националния отбор за Световната купа през 1962 г. в Чили. Бразилия пристига като действащ шампион и очевиден фаворит за титлата. Шансовете на „селесао“ обаче се влошават, след като Пеле получава контузия във втория мач от груповата фаза. Това поставя още по-голям натиск върху Гаринча и хората започват да се чудят дали той е способен да води отбора сам.
Гаринча е наказвал и България
Оказа се, че е така. С два гола срещу Англия на 1/4-финала и още два гола срещу Чили на 1/2-финала Гаринча показа най-добрия футбол в кариерата си, заслепявайки публиката и телевизионните зрители. В крайна сметка Бразилия побеждава Чехословакия на финала с 3:1, а Гаринча печели „Златната топка“ като играч на турнира. Световното първенство по футбол през 1966 г. се различава от славата четири години по-рано, като Бразилия е сянка на предишното си аз и отпада още в груповата фаза. Гаринча играе в първите два мача и отбелязва гол във вратата на Георги Найденов при победата с 2:0 над България. След последния му международен мач става ясно, че Бразилия никога не е губила мач, докато на терена са били и той, и Пеле.
След 688 мача и 276 гола с екипа на Ботафого, Гаринча напуска клуба през 1966 г. През останалата част от кариерата си се подвизава в различни клубове в родината си, преди да се оттегли окончателно през 1972 г., когато краката му започват да се влошават. Недисциплиниран, но блестящ футболист, Гаринча често разочарова треньори и противници, но винаги е бил любимец на феновете, които са били очаровани от неговото майсторство.
Животът на Гаринча извън терена го погуби
След като се оттегля от спорта на 39-годишна възраст, Гаринча попада в омагьосания кръг на изкушенията. Той не се радва на щастливо пенсиониране, след като не е спестил нищо от приходите си от кариерата си, защото ги е похарчил. Той дори не е имал достатъчно средства, за да си осигури заем за закупуване на къща. На 19 януари 1983 г., едва 49-годишен, той изпада в „алкохолна кома“ и е откаран в болница за осмото си посещение през тази година. Рано на следващия ден той напуска този свят от цироза на черния дроб. В дните след това Бразилия е обхваната от силна скръб, а милиони хора се нареждат на погребалната процесия между „Маракана“ и родния му град Пау Гранде. Епитафията му гласи: „Тук почива в мир този, който беше радостта на народа – Мане Гаринча“.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „Окачените бутонки“: От село Мусомище до №1 в Европа: Великият българин, който вкара победен шедьовър на Барселона пред над 60 000
Източник: Актуално
