„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Повечето футболни фенове в страната свързват преживяванията с Мексико с онова лято през 1994 година, когато националният отбор на България победи страната на американска земя, след което записа онази паметен успех срещу Германия и стигна до най-доброто си класиране на световните финали. Но именно в Мексико 26 години по-рано българският футбол достига до най-големия си връх на Летните олимпийски игри през 1968 г. „Лъвовете“ играят финал, където губят с 1:4 от Унгария. Мнозина смятат, че срещата е уредена, тъй като България повежда в резултата, а малко след това съдията гони трима от нашите играчи – Цветан Веселинов, Кирил Ивков и Атанас Михайлов.
„Пилето“, което беше стълб в защитата на Левски и националния отбор
На 26 октомври 2018 година се навършиха 50 години от този паметен момент, за който не много хора знаят. Навръх юбилея от Българския футболен съюз публикуваха ексклузивни кадри от мексиканската епопея, превърнала треньора Георги Берков и играчите в легенди. На една от снимките се забелязва радостта на един от родните играчи. Тя е предизвикана от известна доза късмет. По регламент във фазата на елиминациите при равенство в редовното време не се играят продължения, а директно се пристъпва към жребий. Монетата пада на правилната страна и България се класира на 1/2-финал. Милко Гайдарски, който е уцелил правилната страна, скача от радост и се втурва да празнува със съотборниците си. Малко са хората, които като чуят името му биха го свързали с нещо, но си заслужава да знае за този знатен български играч.
Днес Милко Гайдарски е определян за един от най-солидните защитници в историята на футбола у нас, известен и с добрата си техника. Той е стълб в защитата на националния отбор и клубовете си през 60-те и 70-те години на миналия век. Роденият в София през 1946 година футболист прекарва клубната си кариера в два отбора – между 1962 и 1969 година носи екипа на Спартак София, с който вдига Купата на Съветската армия (тогава със статут на национална купа). Още от най-ранна възраст той попада в юношеските състави на националния отбор. През 1969 година той е награден с приза „Майстор на спорта“. След това той се присъединява към Левски Спартак, където остава до 1977 година и се превръща в легенда, печелейки и прякора Пилето.
Отпечатъкът му в историята на „сините“
По време на престоя си със „сините“ Гайдарски става трикратен шампион на България през 1970, 1974 и 1977 година, четири пъти вдига Купата на Съветската армия. Добрите му изяви на клубно ниво му печелят място в отбраната на националния отбор на България. Той е важна част за успеха на „лъвовете“ на Игрите в Мексико 1968, а две години по-късно представя страната ни и на Световното първенство в Мексико – титуляр е в мачовете със Западна Германия и Мароко. Гайдарски събира 30 мача с фланелката на „лъвовете“ и общо 341 срещи в българския елит.
Макар вече приключил с футбола, той напуска този свят много рано – на 23 декември 1989 година, когато е едва на 43 години. Поклон пред паметта на този велик българин, който днес се помни като един от най-добрите родни защитници на всички времена.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Синът на пекаря – златното момче на Германия, което стъпи на световния и европейски връх
Източник: Актуално
