Европа се нуждае от по-дълбок капиталов пазар, за да не се налага да реагира екстремно на изменението на климата, заяви президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард в изказване на организираната от Norges Bank конференция за климата в Осло на 21 октомври.
Финансовите нужди за зеления преход на региона, включително декарбонизацията на промишлеността, транспорта и енергийните доставки, се оценяват на 1.2 трилиона евро годишно, каза тя. И макар Европа да има обилни частни спестявания, те не се насочват за най-ефективно използване, отбелязва Лагард. И обяснява, че частният сектор ще трябва да осигури над две трети от вложенията за енергийния преход, но сегашните финансови споразумения не балансират предлагането с търсенето. Защото близо четири от десет европейски фирми констатират като много съществена пречка липсата на желание в инвеститорите да влагат пари в зелени проекти.
Липсващото звено тук са капиталовите пазари. Дълговото и капиталовото финансиране в момента са в дъното сред източниците на финансиране, които фирмите очакват да използват за зелени инвестиции. Според Лагард, задълбочаването и интегрирането на капиталовите пазари на Европейския съюз е от решаващо значение за подкрепа на нужните мащабни вложения. Все пак, тя не губи надежда и посочва като добра новина политическият заряд зад съюза на капиталовите пазари, който никога не е бил по-голям, както подчерта германският канцлер само преди няколко дни.
Вторият фактор, според дамата, е задължението на политиците да създадат предвидима среда за инвестиции, защото инвеститорите няма да предприемат действия, ако зеленият преход е помрачен от несигурност, особено ако виждат и нарастващ отпор срещу зелените инициативи в други части на света.
Създаването на подходяща среда започва с доверие: спазване на съществуващите зелени цели и поддържане на стабилна цена на въглеродните емисии. Колебанието по отношение на тези ангажименти би охладило потока от вложения точно когато са най-необходими, посочва Лагард. И допълва, че доверието трябва да бъде съчетано с бързина, доколкото в цяла Европа инвеститорите се сблъскват с бавни и фрагментирани процедури за издаване на разрешителни, които бавят напредъка.
В някои държави членки завършването на процеса на издаване на разрешителни може да отнеме до пет години за проекти за слънчеви фотоволтаични системи от комунален мащаб и до девет години за наземни вятърни електроцентрали, каза шефката на ЕЦБ. И наблегна, че тези срокове трябва да бъдат съкратени, ако ЕС иска да постигне своите зелени цели.
Накрая, политиците трябва да изградят доверие в бъдещото търсене на електроенергия. Например, в Европа електроенергията се облага с по-високи данъци от газа, което обезкуражава електрификацията. Тази разлика ще се стесни, тъй като ценообразуването на въглеродните емисии ще се разшири и до горивата за отопление, така че правителствата вече могат да действат, като понижат налозите върху електроенергията.
Лагард обобщава, че като цяло, Европа разполага с ресурсите за успех. Това, от което сега се нуждае, са по-дълбоки капиталови пазари и непоколебими политики, за да превърне зелените си амбиции в реалност. В крайна сметка целта е да се постигне напредък към истински енергиен съюз.
Източник: Banker.bg
