Ефектът от еврото върху инфлацията е ограничен и еднократен, като повишението след въвеждането на общата валута е било в рамките на 0,3–0,4 процентни пункта. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю за „Ройтерс“. Той подчерта, че този ефект е съпоставим с опита на Хърватия и не води до трайно ускоряване на цените.
По думите на Радев, инфлацията в България дори се е забавила до 2,3% през януари спрямо 3,5% месец по-рано, следвайки общите тенденции в еврозоната. В същото време обществената подкрепа за еврото се увеличава – до 54% сред домакинствата и около 70% сред бизнеса.
Управителят на БНБ отбеляза, че геополитическата обстановка, включително конфликтът в Близкия изток, може допълнително да засили положителните нагласи към еврото заради усещането за по-голяма икономическа стабилност и защита. Въпреки това той предупреди за нарастващи рискове пред инфлацията в еврозоната, свързани с поскъпването на енергията и глобалната несигурност. Според него балансът на рисковете се измества в неблагоприятна посока, като се увеличава вероятността от по-негативен сценарий.
Съществува риск домакинствата и бизнесът да започнат да коригират инфлационните си очаквания, което може да доведе до вторични ефекти като ръст на заплатите и цените и формиране на инфлационна спирала.
Радев изтъкна, че Европейската централна банка трябва да бъде готова да реагира, включително чрез повишаване на лихвените проценти при наличие на траен ценови натиск. Пазарите вече очакват повече от две увеличения на лихвите през годината, като първото може да се случи през юни.
Инфлационните очаквания засега остават относително стабилни, но ситуацията е динамична и може бързо да се промени. Гуверньорът на БНБ посочи, че ако енергийният шок се пренесе върху заплатите и цените, цената на бездействието ще нарасне.
Радев отбеляза, че еврозоната влиза в настоящата ситуация от по-стабилна позиция спрямо 2022 година, но добави, че евентуални държавни субсидии могат допълнително да засилят инфлационния натиск.
Източник: Banker.bg
