Европейската комисия (ЕК) официално даде старт на процедура по прекомерен дефицит (EDP) срещу България. В сряда ЕК публикува т. нар. доклад съгласо чл. 126, параграф 3, с който се оценява доколко държавите членки спазват критериите за размер на дълга и на бюджетния дефицит.
Въз основа на оценката, включена в настоящия доклад, Комисията предлага на Съвета да открие процедура при прекомерен дефицит за България“, посочват от ЕК в своето съобщение.
Напомняме, че пръв сигнал за EDP даде премиерът Румен Радев, който миналата седмица заяви, че предстои публикуването на въпросния доклад. По думите му, това е „тежкото наследство“, което страната получава, докато „други се учеха на финансисти на наш гръб“.
Предварителните данни на европейската статистическа служба Евростат (бел. ред. – окончателните предстои да бъдат публикувани през есента) показаха, че България е завършила 2025 г. с 3.5% бюджетен дефицит на начислена основа при допустими 3%, нарушавайки правилата за фискална дисциплина – в същата година, в която получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната.
Днешният доклад е публикуван само година, след като ЕК публикува заветния си извънреден конвергентен доклад, в който се установи, че страната ни изпълнява всички технически критерии за присъединяване към еврозоната.
Наскоро европейската институция представи своите пролетни макроикономически прогнози, според които дефицитът на България ще е с дефицит над 4% до 2027 г.
Какво пише в доклада
След години на фискална дисциплина, България отчита бюджетни дефицити от 2020 г. насам, като държавният дълг нараства с по-бързи темпове”, казват от ЕК.
От там допълват, че през последните години страната е предприела стъпки за подобряване на адекватността на пенсиите и социалните плащания, като е увеличила и възнагражденията, но това често е ставало с автоматични индексации и повишения на минималната работна заплата. В резултат на това се очаква разходите да продължат да нарастват до 2027 г., отчасти поради доставките на военно оборудване.
Разходите за отбрана също ще се увеличат, отразявайки последните усилия на България за укрепване на отбранителните си способности, включително чрез инструмента SAFE.
Големите и трайни увеличения на разходите без компенсиращи структурни мерки за финансиране допринесоха за продължаващите дефицити въпреки положителния икономически растеж. България може да се изправи пред предизвикателства при изпълнението на ангажиментите си по средносрочния фискално-структурен план при липса на сериозни усилия за фискална консолидация“, предупреждават от Комисията.
Според доклада, страната е поела ангажимент до 2028 г. структурният първичен дефицит да бъде ограничен до 1.8% от БВП, което предполага годишна корекция от 0.16 процентни пункта. Според фискалната стратегия в плана ангажиментите по отношение на нетните разходи ще бъдат изпълнени основно чрез дискреционни мерки за увеличаване на приходите с краткосрочен ефект, докато същевременно са планирани допълнителни трайни увеличения на разходите.
Според експертите обаче ефектът от мерките за приходите е „краткосрочен и трудно предвидим“, тъй като те продължават да са насочени към подобряване на събираемостта, главно чрез борба с укриването и избягването на данъци.
Оценките на ЕК са, че държавният дълг ще нарасне от около 29.9% от БВП през 2025 г. до 32.3% през 2026 г. и до 35.5% през 2027 г., воден от структурния дефицит.
От ЕК отправят критики към България, че не поставя „достатъчен акцент върху разходите, стимулиращи икономическия растеж“.
Анализът на структурата на публичните разходи показва, че социалната защита заема най-голям дял (около 35%), а образованието, здравеопазването и икономическите дейности представляват по около 10% всяко“, аргументират се от Комисията.
Като цяло делът на разходите, насочени към стимулиране на растежа, е под 15% от общите разходи, което представлява много бавно увеличение спрямо приблизително 10% през 2017 г.
Какво следва оттук насетне
Конкретно стъпките, които ще последват при процедура по свръхдефицит, са:
- След публикуването на доклада ЕК уведомява Съвета на европейския съюз и предлага решение за установяване на наличието на прекомерен дефицит;
- След предложението на ЕК, Съветът разглежда забележките на съответната държава членка и приема решение с цялостна оценка на ситуацията. Ако Съветът заключи, че е налице прекомерен дефицит, той приема препоръка за коригиране на ситуацията въз основа на препоръка на Комисията;
- Препоръката може да включва коригиращ бюджетен план в числово изражение и краен срок за изпълнение. Съответната държава членка трябва да предприеме необходимите действия в срок от шест месеца;
- Ако до крайния срок не са предприети ефективни действия или препоръката не е изпълнена, Съветът може да наложи санкции. За държавите от еврозоната санкциите могат да включват глоба до 0.05% от БВП за предходната година. Глобата се плаща на всеки шест месеца, докато Съветът прецени, че са предприети ефективни действия. Ако държавата членка продължи да не изпълнява задълженията си, Съветът може да засили санкциите.
Източник: Economic.bg
