В публикуваното си на 30 март месечно проучване на нагласите на бизнеса и потребителите Европейската комисия (ЕК) отчита, че бизнесът и потребителите в еврозоната са започнали да гледат по-песимистично на икономическите си перспективи, защото войната в Иран се очаква да отслаби икономическия растеж, а фирмите съобщават, че предвиждат да повишат цените си с по-бързи темпове, за да покрият нарастващите разходи. Индексът на Брюксел за икономическите настроения, който измерва нагласите на бизнеса в множество сектори на икономиката, както и на потребителите, се е понижил до 96.6 пункта през този месец, в сравнение с 98.2 през миналия. Това е по-голям спад от очакванията на анализатори, анкетирани от „Уолстрийт джърнъл“, прогнозирали средно 96.8 точки и е под дългосрочната средна стойност на индикатора от 100 пункта. Отговорите на проучването са събрани между 1 и 24 март.
Растящите цени на енергията след атаките на Съединените щати и Израел срещу Иран увеличават разходите, както и несигурността за фирмите и домакинствата в блока на еврото. Доверието в 21-членната валутна зона вече беше отслабнало и настроенията се влошаваха по-бързо от очакваното през февруари на фона на нарастващата нестабилност в световната търговия. ЕК съобщава, че очакваните продажни цени „са се повишили рязко“ в четирите основни бизнес сектора, обхванати от проучването, и „изумително“ в индустрията.
Скочили са и инфлационните очаквания на потребителите в еврозоната – индикаторът, отчитащ мнението на хората за равнището на цените след една година, се е повишил от 26.2 пункта през миналия месец до 43.4 през този. Все пак, мартенският индек на ЕК е малко под пика от 64.3 пункта, достигнат през март 2022 година.
Служители на Европейската централна банка заявиха, че подобни проучвания са сред показателите, които ще следят отблизо когато решават как да реагират на последиците от конфликта в Залива. Те проверяват внимателно инфлационните очаквания докато оценяват дали сътресенията на енергийните пазари ще се отразят по-широко върху потребителските цени. Предвижда се инфлационните данни, които ще излязат на 31 март, да покажат, че инфлацията в еврозоната през март се е ускорила най-бързо от времето на нахлуването на Русия в Украйна преди 2022-а.
Председателката на ЕЦБ Кристин Лагард предположи минлата седмица, че спомените отпреди четири години могат този път да задействат фирмите и работниците към по-бърза реакция. „Ако очакваме инфлацията да се отклони значително и трайно от целта, отговорът трябва да бъде подходящо силен или настойчив“, каза Лагард в реч на 25 март. И предупреди за риска от ценова спирала „око за око“, тъй като както предприятията, така и работниците повишават очакванията си за разходите. Банковият вицепрезидент Луис де Гиндос пък посочи, че ако очакванията започнат да се отклоняват от целевите 2% годишна инфлация, институцията „ще трябва да реагира“.
„Инфлационните камбани бият тревога“, коментира Берт Колийн – главен икономист за Холандия в ING, посочвайки най-високите за последните три години очаквания за продажните цени в промишлеността и рязък скок в потребителските нагласи за инфлацията.
ЕЦБ прогнозира средната инфлация да достигне 2.6% през 2026 г., което е доста над целевите 2%, но предупреди, че цените могат да се повишат много по-бързо, ако щетите по енергийните съоръжения и прекъсванията на транзита през Ормузкия проток продължат да намаляват енергийните доставки. Спадът в доверието пък вероятно ще забави и растежа, тъй като по-песимистично настроените предприятия са склонни да инвестират по-малко, докато притеснените домакинства спестяват повече.
В реч на 27 март членът на изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел отбеляза, че домакинствата са по-малко склонни да харчат свободно отколкото през 2022 г., когато последният енергиен шок, причинен от война, удари еврозоната. „Нямаме същите дисбаланси между търсенето и предлагането, каквито имахме тогава“, каза тя.
И докато проучването показва, че производството сред предприятията се държи сравнително добре, по-мрачните перспективи за търсенето пораждат загриженост за икономиката в бъдеще, коментира Колийн. „Сравнително бързият край на конфликта, разбира се, би ограничил икономическите последици, но опасенията за по-дълготрайни ефекти очевидно започват да влияят на настроението в Европа“, добави той.
Източник: Banker.bg
