ЕС оценява „всички възможности“, включително въвеждане на дажби за горивата и освобождаване на допълнителни количества петрол от аварийните резерви, докато се подготвя за „дълготраен“ енергиен шок вследствие на войната в Близкия изток, заяви енергийният комисар на Блока.
Това ще бъде дълга криза – енергийните цени ще останат високи за много дълго време“, каза Дан Йоргенсен пред Financial Times.
Той предупреди, че за някои по-„критични“ продукти „очакваме ситуацията да се влоши още повече през следващите седмици“.
Почти пълното затваряне на ключовия Ормузки проток и ударите по инфраструктура в Персийския залив създадоха хаос на енергийните пазари, доведоха до рязък скок на цените и породиха опасения за дългосрочни проблеми с доставките.
Реториката, която използваме, и думите, които подбираме, сега са по-сериозни, отколкото бяха в началото на кризата“, каза Йоргенсен. „Нашият анализ недвусмислено показва, че това ще бъде продължителна ситуация и държавите трябва да са сигурни, че разполагат с необходимото.“
Той подчерта, че макар ЕС „все още да не е в криза по отношение на сигурността на доставките“, Брюксел изготвя планове за справяне със „структурните, дълготрайни ефекти“ от конфликта.
Предупреждението на ЕС идва на фона на разпространяващия се по света енергиен шок, който засилва риска от по-висока инфлация и по-бавен икономически растеж, принуждава правителствата да подготвят мерки в подкрепа на потребителите и кара някои държави отново да задействат въглищните си електроцентрали.
Йоргенсен заяви, че ЕС „се подготвя за най-лошите сценарии“, въпреки че Блокът „все още не е стигнал дотам“, че да се налага въвеждане на дажби за критични продукти, като авиационно гориво или дизел.
По-добре е да сме подготвени, отколкото да съжаляваме“, добави той.
Авиокомпаниите са изразили особена загриженост относно доставките на авиационно гориво.
На въпрос за възможността да бъдат смекчени регулациите за авиационно гориво с цел да се позволи по-голям внос от САЩ, или да се разреши по-висок дял на етанол в автомобилните горива, Йоргенсен каза:
Все още не сме на етап, в който да сме променили или коригирали действащите правила“.
Той обаче допълни: „Разглеждаме всички възможности и е ясно, че колкото по-сериозна става ситуацията, толкова повече ще трябва да прибягваме и до законодателни инструменти.“
Брюксел и Вашингтон имат различни стандарти за авиационно гориво – в ЕС температурата на замръзване е -47°C, докато в САЩ е -40°C.
Йоргенсен също така заяви, че „не изключва“ ново освобождаване на стратегически енергийни резерви „ако ситуацията се влоши още повече“. Миналия месец страните от ЕС участваха в най-голямото освобождаване на стратегически петролни резерви в историята в опит да овладеят рязкото покачване на цените.
Той отказа да разкрие „точния анализ“ на ЕС за това кога може да се наложи ново освобождаване, но подчерта: „Подхождаме изключително сериозно и сме готови да действаме, когато и ако това стане необходимо“.
Трябва да запазим всички възможности отворени и ако това наистина се окаже, както очаквам, дълготрайна криза, ще ни трябват тези инструменти и на по-късен етап“, добави той. „Решението трябва да бъде взето в точния момент и да бъде пропорционално.“
Йоргенсен също потвърди позицията си, че през тази година няма да има промяна в законодателството на ЕС за прекратяване на вноса на руски втечнен природен газ. По думите му е приемливо ЕС да разчита на САЩ и други партньори за допълнителни доставки, тъй като те функционират в условията на „свободния пазар“.
Източник: Economic.bg
