Европейската комисия (ЕК) официално прекрати наказателната процедура срещу България, свързана с монополното положение на държавното дружество „Информационно обслужване“ АД. Решението на Брюксел слага край на двугодишен спор относно практиката на българската държава да възлага мащабни IT поръчки без конкурс.
Закриването на процедурата е значим успех за България и важен резултат от последователната работа на българските институции“, се посочва в прессъобщение на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.
Предистория: Спорният модел „инхаус“
Проблемът датира от 2019 г., когато с промени в Закона за електронното управление „Информационно обслужване“ бе обявено за Национален системен интегратор с изключителни правомощия. Този модел задължи държавните институции да възлагат системно-интеграционните си дейности директно на компанията, заобикаляйки Закона за обществените поръчки.
Това привлече вниманието на ЕК и през декември 2024 г. тя стартира наказателна процедура с аргумент за нарушаване на Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки. През юли 2025 г. Брюксел засили натиска, изпращайки мотивирано становище – последна стъпка преди завеждането на дело в Съда на ЕС и налагането на тежки финансови санкции.
Основният юридически проблем за Брюксел бе, че директното възлагане на държавни поръчки без конкурс („инхаус“) е законно само ако дружеството е 100% държавна собственост. В „Информационно обслужване“ обаче около 0.51% от капитала (11 598 акции) се държеше от над 2600 частни лица – предимно бивши служители, придобили дялове при приватизацията. Този минимален частен дял превръщаше държавните договори в неправомерна помощ и нарушение на конкуренцията.
За да изчисти този дефект, през август 2025 г. компанията започна обратно изкупуване на акциите. Процесът обаче се забави и първоначалният 6-месечен срок се оказа недостатъчен, като към пролетта на 2026 г. бяха изкупени едва 60% от тях. Причините за забавянето са чисто логистични – издирването на хиляди дребни акционери или техните наследници отнема време, а и законът не ги задължава да продават.
На този фон изникна нова подробност. Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) наскоро придоби символичен пакет от 46 акции на „Информационно обслужване“ от частно лице, декларирайки намерение да присъства на общите събрания и да следи за прозрачността в сектора от името на IT бизнеса.
Защо ЕК прекрати процедурата?
Брюксел се съгласи да затвори досието благодарение на три основни аргумента, става ясно от съобщението на МИДТ:
- Капиталът се чисти: България обясни, че частните акции са просто остатък от приватизацията през 90-те години, и показа, че държавата вече активно ги изкупува обратно, за да стане единствен собственик;
- 96% работа за държавата: Финансовите отчети доказаха, че „Информационно обслужване“ не е пазарен играч, който се конкурира с частния бизнес. По закон право на директни поръчки имат фирми, които работят поне 80% за държавата, а при българското дружество този дял е 96% за 2024 г.;
- Край на преотдаването на тъмно: По препоръка на ЕК бяха въведени нови, по-строги правила и готови образци на договори. Вече има тристранен контрол (между Министерството на електронното управление, ведомството-клиент и компанията-изпълнител). Това гарантира пълна прозрачност и ясни правила, ако се наложи част от работата да се превъзлага на външни IT фирми.
Източник: Economic.bg
