Оттеглени са жалбите и са прекратени съответните съдебни производства, които оспорваха законосъобразността на изграждането на последния незавършен участък от магистрала „Струма“ – през Кресненското дефиле. За целта няколко институции и неправителствени организации, които заведоха жалбите, са подписали споразумения, които ще дадат възможност последното парче да бъде изградено изцяло извън дефилето.
Сегашният първокласен път, по който минава трафикът, ще остане локален.
Тази изключително важна новина беше съобщена с прессъобщение от Агенция „Пътна инфраструктура“. Регионалният министър Иван Иванов (БСП) отказва да коментира темата по време на редките си изявления пред медиите. Министерството и АПИ пък в последните месеци отказват да отговарят на запитвания по темата, които екипът ни на няколко пъти отправи.
Въпросът е важен, тъй като с подписаните споразумения на практика се слага край на дългогодишен спор, който започна при последното правителство с премиер Бойко Борисов. Тогава трафикът в посока Гърция беше определен да минава по съществуващия път Е79 през дефилето, а в посока София – по нов път източно от него. Това бе неприемливо за природозащитници и еколози. Сега, отново при правителство на ГЕРБ, се намира решение.
Какво казва АПИ?
АПИ не публикува подписаните споразумения. Но съобщава накратко, че те са между Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и РИОСВ – Благоевград и жалбоподателите по образуваните дела – членове на Коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“.
Посочва, че в „споразуменията са разписани и конкретните ангажименти на всяка от страните, като по този начин се постигна реален напредък в реализирането на проекта за изграждането на участъка от АМ „Струма“ в района на дефилето.“ Изрично се допълва, че
целта е трайно и пълно извеждане на транзитния трафик извън Кресненското дефиле и оставане на път I-1 (Е79) през дефилето, като локален път.“
В района на Кресненския пролом се намират две зони от европейската мрежа от защитени зони НАТУРА 2000. Видовете и местообитанията, опазвани в района, са уязвими от въздействието на инфраструктурни обекти и бързото завършване на автомагистрала „Струма“ с извеждане на транзитния трафик от пролома има важна роля за тяхното съхранение.
Именно тези зони се следят от Конвенцията на Съвета на Европа за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернската конвенция), като Постоянният комитет на Конвенцията разглежда ежегодно казуса с автомагистралата. АПИ напомня за последното решение на Бернската конвенция.
Какво се очаква?
Посочва се, че в изпълнение на приетата през миналата година Пътна карта се подготвя документация за обявяване на обществена поръчка за избор на изпълнител на проучване, което да определи трасе, извън Кресненското дефиле, осигуряващо направлението София – Кулата в участъка между Симитли и Кресна. В процедурата ще бъде заложено условие, че предложената отсечка трябва да бъде в съответствие с екологичните норми за въздействие върху околната среда и да не се увреждат в значителна степен видовете и местообитанията, предмет на опазване в защитените зони „Кресна“ и „Кресна Илинденци“.
Към момента, по сключените договори за инженеринг, с приоритет се изпълнява Обхода на гр. Кресна, като строителството му следва да започне до септември 2025 г. В участъка на обхода има одобрен и влязъл в сила ПУП-ПП и се извършват отчуждителни процедури. Има изготвен и приет от Възложителя технически проект.
Проектират се и останалите участъци, като към момента изцяло е завършена актуализацията на ПУП-ПП за лявото платно на „Струма“ по направлението Кулата – София. Техническият проект е в процес на изготвяне.
Предисторията
Драмата се разигра особено остро по време на редовния кабинет „Петков“. Тогава стана ясно, че Кирил Петков (в ролята на премиер по това време) е обещал магистралата да бъде изнесена от дефилето. Впоследствие проектът бе блокиран от бившия екоминистър Борислав Сандов. Той спореше с тогавашния регионален министър Гроздан Караджов за това откъде трябва да мине трасето. Караджов дори бе на мнение, че магистралата има потенциал да събори тогавашното правителство на Петков.
Допълнително напрежение внесоха подписаните тихомълком договори за изграждане на платното в посока София от бившия служебен министър Иван Шишков. Тогава той оправда действията си със спасяването на ОВОС-а. Това провокира протести и жалби на екозащитниците, тъй като бяха на мнение, че така се предопределя строеж в дефилето.
Казусът започна леко да се разплита по времето на бившия регионален министър Андрей Цеков. Тогава стана ясно, че ще бъдат направени реални стъпки и двете платна на магистралата да бъдат извън Кресненския пролом.
През март миналата година Европейската комисия одобри едно от платната на „Струма“ през Кресненското дефиле. Става въпрос за платното от Кулата към София, което ще мине по източния склон на Кресненския пролом. За другото – в посока от София към Кулата – трябваше да се търсят алтернативи.
За целта АПИ пусна търг за изработване на прединвестиционно проучване и проектиране на въпросното трасе. Впоследствие бе прекратен, тъй като през това време решение на Бернската конвенция задължи държавата платното в посока Кулата да се изгражда до това в посока София, т.е. да не се разделят двете платна.
Така се през февруари тази година се стигна и до приемането на Пътна карта от правителството. В нея бяха заложени реални срокове, по които да се движи проектът.
Както Economic.bg вече писа в момента тече изработването на техническите проекти за платното към София. За целта изпълнителите получиха 110 млн. лв. аванс в края на миналата година. Нещо повече – разглежда се вариант това платно да се проектира с три ленти за движение.
Цялата история на последното парче от магистралата, може да проследите в темата тук.
Източник: Economic.bg
