„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Всеки фен на футбола е чувал клишето за „романтичните години на футбола“ или „романтиката във футбола“. Обикновено то се използва от по-възрастните привърженици, които са гледали един коренно различен спорт от този в днешно време. Назад в годините хората са ставали свидетели как грандове преклоняват глава пред доста по-скромни отбори, как тимове от малки градчета постигат страхотни успехи не само на домашната, но и на международната сцена.
Е, това нещо в днешно време няма как да стане. Причината е, че грандовете вече са на светлинни години от останалите отбори във всяко едно отношение – особено финансово. Благодарение на огромните си ресурси топ отборите могат да си позволят да взимат най-добрите играчи, а така „магията на футбола“ изчезва. Или просто е резервирана, но само за големите.
Днес ще ви разкажем за човека, който написа една от най-романтичните приказки в историята на футбола. Ексцентрикът от Мидълзбро, който преобърна съдбата на два от най-емблематичните английски отбори. Човекът, който винаги е казвал това, което мисли. Неговото име е Брайън Клъф.
Брайън Клъф се отказва от футбола на едва 29 години
Брайън Хауърд Клъф е роден на 21 март 1935 година в Мидълзбро. Професионалната му кариера стартира в едноименния тим от града. За негово огромно съжаление той трябва да се откаже от футбола на едва 29 години, след като къса кръстни връзки на коляното. Така стартира кариерата на мениджъра Брайън Клъф.
Първоначално той води юношеския отбор на Съндърланд, но през 1965-та получава предложение да стане мениджър на Хартлипул. 30-годишният Клъф кани за свой помощник Питър Тейлър – друга бъдеща легенда на английския футбол. Клубът обаче има сериозни финансови проблеми. Затова и Брайън започва да обикаля местните кръчми в опит да събере пари, за да може отборът да съществува. Той също така изкарва шофьорска книжка за автобус и кара тима при гостуванията.
Престоят в Дарби Каунти и първата шампионска титла
Клъф и Тейлър работят в Харлипул до 15 ноември 1966-та. Тогава босът на клуба Ърнест Орд заявява, че повече не може да плаща заплатата на помощника на Брайън и го уволнява. Това не се харесва на мениджъра, който напуска в знак на солидарност със своя колега. Двамата обаче са върнати на работа след решение на останалите членове на Борда на директорите в Хартлипул. Те остават в тима до 14 май 1967-ма, когато решават да тръгнат по нов път – дуото застава начело на втородивизионния Дарби Каунти.
С Дарби Клъф и Тейлър постигат невероятни успехи. През сезон 1968/69 „овните“ записват серия от 22 мача без загуба (б.а. – клубен рекорд) и печелят промоция за Първа дивизия. На Дарби са им необходими едва няколко години да се утвърдят в елитния футбол и през сезон 1971/72 печелят титлата на Англия. След това обаче взаимоотношенията между треньорския щаб и ръководството започват да охладняват.
Все пак през сезон 1972/73 Клъф и Тейлър извеждат Дарби Каунти до полуфинал за Купата на европейските шампиони. Там „овните“ са отстранени от италианския Ювентус. Във вътрешното първенство пък тимът остава на седмо място. Така, на 15 октомври 1973-та Клъф и Тейлър подават оставки. Това е прието „на нож“ от феновете на „овните“. Няколко дни по-късно мениджърът дава интервю, в което обяснява, че директорите в Дарби не разбират от футбол и по този начин разпалва още по-голяма война между привържениците и ръководството.
Клъф изкарва едва 44 дни начело на Лийдс
След напускането на Дарби Брайън Клъф и Питър Тейлър се озовават в Брайтън, където поемат местния тим. Мениджърът обаче не се чувства добре в града и това се отразява на резултатите. В крайна сметка, по-малко от година след неговото назначение, той напуска клуба. Питър Тейлър обаче решава да се раздели със своя приятел и остава начело на отбора. Това веднага се отразява на тяхната дружба и Клъф дълго време е във вражда с доскорошния си боен другар.
През юли 1974 година Брайън Клъф най-накрая попада на „своето място“. Или поне така си мисли. Той е назначен за мениджър на един от най-силните отбори в Англия по онова време – Лийдс. Назначението му буди доста въпросителни към ръководството, тъй като през годините Клъф критикува йоркширци, че играят мръсно и че мамят. Той дори иска Лийдс да бъде пратен във Втора дивизия заради грубата им игра.
Приказката за Брайън Клъф на „Еланд Роуд“ продължава едва 44 дни. Без своя верен помощник Питър Тейлър и без възможност да овладее съблекалнята, мениджърът е обречен на провал. Клъф така и не разбира как да скъси дистанцията с футболистите. Още на първата си тренировка той им казва да си хвърлят шампионските медали в кофата, тъй като те не са спечелени по честен начин. Лека-полека играчите започват да се настройват срещу своя наставник и на 12 септември 1974 година, по тяхна молба, ръководството го уволнява.
Клъф поема Нотингам Форест и се сдобрява с Питър Тейлър
След гръмкия провал в Лийдс Брайън Клъф решава да си вземе почивка от футбола. На 6 януари 1975 година обаче той застава начело на скромния отбор Нотингам Форест. Мениджърът успява да стабилизира представянето на тима. Клъф прави най-добрия си ход в клуба през лятото на 1976-та. Тогава той решава да преглътне егото си и отива на крака в дома на Питър Тейлър. Брайън се извинява на някогашния си приятел и помощник и го кани в Нотингам. След дълъг и откровен разговор Питър Тейлър решава да приеме.
Така дуото Клъф-Тейлър се завръща на голямата сцена. Отличната им работа веднага дава резултат. Двамата успяват да направят от средностатистическия халф Тони Уудкок национал на Англия. Останалите играчи също значително подобряват представянето си. По препоръка на Тейлър пък са взети редица футболисти, които по-късно стават звезди. Сред тях личат имената на легенди от ранга на Питър Шилтън и Арчи Гемил.
Дуото превръща Форест в световна сила, но следва нов раздор
В следващите години Нотингам Форест се превръща в световна сила. Тимът печели титлата на Англия през сезон 1977/78. Още на следващата година Форест става носител на КЕШ. Успехът е грандиозен за града и клуба, но това не е всичко. През сезон 1979/80 Нотингам за втори пореден път печели най-ценното европейско клубно отличие и се нарежда до грандове като Ливърпул, Аякс и Байерн.
Под ръководството на Брайън Клъф и Питър Тейлър Нотингам печели 11 от общо 18-те трофея в своята историята. Приказката свършва през 1982 година, когато Тейлър обявява, че се отказва от футбола. Само шест месеца по-късно обаче той приема офертата на бившия си отбор Дарби Каунти и става мениджър на „овните“. Това вбесява Клъф и двамата никога повече не си проговарят. През октомври 1990-та Питър Тейлър умира.
Брайън Клъф почина на 20 септември 2004 година
Брайън Клъф опитва да продължи напред без своя доверен човек, но така и не успява да постигне големи успехи. През май 1993-та той напуска поста си след 18 години начело, а Нотингам Форест изпада от новосформираната Висша лига. Малко по-късно той решава да се оттегли от футбола. Това не е никак лесно за бившия играч и мениджър, който залита към чашката и това се отразява на здравето му.
На 20 септември 2004 година Брайън Клъф умира от рак на стомаха. Той си отива от този свят на 69-годишна възраст. Новината за кончината му потапя в скръб цяла Англия. Той може и да не бе обичан от всички фенове, но те му се възхищаваха. Брайън Клъф бе човекът, който успя да направи от два скромни отбора страшилища, с които всички да се съобразяват. Същевременно чепатият му характер му попречи да бъде начело на един от най-добрите отбори в историята на футбола.
Добър или лош Брайън Клъф е една от най-големите легенди на английския футбол. Ако не вярвате, попитайте феновете на Дарби Каунти и Нотингам Форест. Те все още не могат да се разберат на кой от двата тима е по-голяма легенда именитият мениджър. Това обаче няма никакво значение защото той ще бъде запомнен като човекът, който написа една от най-романтичните истории в света на футбола.
Автор: Бойко Димитров
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Щангистът от Нордлинген, който се превърна в Бомбардировача на нацията
Източник: Актуално
