Доц. Пенева, какви слабости излязоха наяве при създаването на Национална карта на енергийната уязвимост на домакинствата в България, разработена в рамките на проекта ECF Energy Poverty към WWF България в партньорство с Института за икономически изследвания към БАН?
Проучването показа, че има значителни териториални различия между отделните райони и още по-големи между областите. Съществуват разлики в климатичните особености, в потреблението на енергийни ресурси, в нивата на доходите. Различията са толкова осезаеми, че София област, Разград и Добрич се оказват с два пъти по-голяма уязвимост. Град София е най-добре по отношение на доходите и на социалната уязвимост, с най-добри параметри на енергийно потребление, много малко домакинства разчитат на дърва за огрев.
За нас ползването на дърва с цел отопление е един от основните индикатори за енергийна бедност. Обикновено тези домакинства са с най-ниски доходи. Разтваря се „ножицата“ между тези, които предприемат и не предприемат мерките за енергийна ефективност. До 30 юни трябва да бъде подаден Социалният климатичен план на България и нашата препоръка е да се вземат предвид териториалните особености на енергийната уязвимост на домакинствата.
Какви други препоръки бихте дали?
Смятаме, че е нужно да се предприемат действия, които да намаляват разхода на енергия при по-голяма група от хора. Не бива целият финансов ресурс да се концентрира само в саниране, и то на многофамилни сгради. В тях, особено в големите градове, социалният микс е разнороден и е трудно да се обхванат уязвимите групи. По-малките населени места, и особено селата, почти нямат възможност да участват в каквито и да е програми. Ние съчетахме енергийните данни с данните за социалната уязвимост и направихме индекс, който засича всички параметри и дава по-обективна картина.
Как се насочите към проблемите на енергийната уязвимост?
Този проект беше одобрен през декември 2023 от Европейската климатична фондация с водещ партньор WWF България. Наложи го фактът, че България е сред страните с най-висока енергийна бедност в целия ЕС. От години имаме най-неблагоприятни нива по много други индикатори – дял на разхода за енергия в разполагаемия доход, потреблението на човек е много по-ниско отколкото в Западна Европа, тук недопотребяваме, неравенствата са големи, доходите ни са сред най-ниските. Получава се тежка картина, защото у нас не се работи целенасочено за решаване на проблемите. На хората им е трудно сами да инвестират, поради липса на финансови възможности.
Имаме пилотен проект на WWF България, съвместно с Хабитат България, в Берковица и Луковит, в които работим с енергийно бедни домакинства, за да видим хората, жилищата им и техните потребности. Средства в държавата има, но не се прилагат никакви социални критерии. През 2023 г. става ясно, че в последните 10 години около 70% от домакинствата не са предприели нито една мярка за енергийна ефективност.
Доходите са фактор в енергийната уязвимост, но коя е причината за ниските доходи?
Ниските доходи са резултат и от политиката на доходите, и от политиката на пазара на труда, но също на здравеопазването и образованието. Много хора не могат да си позволят лечение и в по-ранна възраст получават увреждания. Все повече фирми осигуряват работниците си на минимална работна заплата, което после води и до ниски пенсии. Пенсионната система и здравеопазването имат нужда от реформа.
Държавата продължава да подценява енергийната политика за домакинствата. Сградният фонд в България е със сравнително лоша енергийна ефективност, той е оставен предимно на частната инициатива на гражданите и в момента енергийната ефективност е пазар за богатите, както най-често го признава и самият бизнес. До него много домакинства нямат достъп. Разчитаме Социалният климатичен фонд да даде тласък на повече инструменти за хората с ниски доходи и да не се следва старият пример за саниране със 100% грант за всички, а да има насоченост към нискодоходните групи, както и от среден доход надолу.
Какви хора са сред уязвимите групи, крият ли те икономически потенциал?
Не са само инвалидизирани и пенсионери, а сред тях са работещи бедни, които са над 10% в страната, има многочленни домакинства. Минималната работна заплата не осигурява издръжката на живот. Бизнесът твърди, че достига предел на възможностите да увеличава възнагражденията, но доходите на хората може да се покачат и през икономическата политика. С повече инвестиции може да се създаде нов бизнес и да се изгради по-добра среда за живеене.
Предстои и либерализация на електроенергийния пазар за битовите потребители. Какъв ефект се очертава?
Най-уязвимите групи ще са най-засегнати. При сътресенията, предизвиквани от регионалния дефицит и небалансирания пазар на електроенергия, през миналата година бизнесът в балканските страни купуваше с 30% по-скъп ток на свободния пазар, отколкото в Западна Европа.
Пазарът не е достатъчно интегриран с другите държави от ЕС, а Украйна има нараснали нужди поради разрушената си електроенергийна структура. В такава ситуация не е препоръчително да се прави либерализация на пазара и за битовите потребители. Тя има смисъл, за да паднат цените за битовите клиенти и за да има конкуренция и стимули за енергийна ефективност. Но при сегашните условия либерализацията би била самоубийствена. Ако ЕС приеме компенсационен механизъм за бизнеса и за свободния пазар като цяло, с мерки, които да ни защитят, е напълно възможно да се направи либерализация, която да е подтик към повече инвестиции.
За какво е и не е време?
Не е време за либерализация. Необходими са мерки, които да ни подготвят за либерализиран пазар. Той се очаква да е по-ефективен, но ние имаме нужда от няколко години за подготовка на домакинствата и е време тя да започне, като институциите поемат отговорността си и работят целенасочено за това. Нужно е да се направи оценка на въздействието, Пътна карта с мерки за подготовка на потребителите и на търговците за тази пълна либерализация. Има много стъпки, които трябва да се изминат, и отговорности, които да се поемат. Правителството трябва да подготви уязвимите групи за рисковете, нужни са повече политики за намаляване на неравенствата.
Текстът е част от бр. 126 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
