Устойчивостта на световната икономика е подложена на изпитание от продължаващия конфликт в Близкия изток, който генерира нов инфлационен натиск и същевременно създава значителна несигурност, предупреждава последният Междинен икономически обзор на ОИСР, публикуван на 26 март. Глобалният растеж беше стабилен при навлизането си в новата 2026 г., подкрепен от силата на технологичното производство, по-ниските ефективни мита на вноса в САЩ и инерцията, пренесена от 2025 година. Шокът в доставките на енергия след началото на конфликта в Близкия изток обаче се очаква да окаже значително влияние върху глобалния растеж и същевременно нов възходящ инфлационен натиск.
Обзорът предвижда ръст на световния БВП от 2.9% през 2026-а и 3% през 2027 година. Развитието на конфликта в Близкия изток внася голяма несигурност и застрашава значително тези базови прогнози. По-продължително прекъсване, при което цените на енергията ще останат високи след средата на 2026-а, би намалило допълнително перспективите за растеж.
По държави, очакванията са БВП на Съединените щати да се увеличи с 2% през 2026-а, след което да се забави до 1.7% през 2027 година. Прогнозите за еврозоната са за 0.8% растеж през 2026 г. и 1.2% през 2027-а. БВП на Китай ще се повиши с 4.4% през тази година и 4.3% през следващата.
Инфлационният натиск ще се запази за по-дълъг период, като се очаква инфлацията да бъде по-висока през 2026 г. от прогнозираната по-рано заради скока на световните цени на енергията. Прогнозите са, че общата инфлация в страните от Г-20 ще бъде 4% през 2026-а и впоследствие ще се забави до 2.7% през 2027 година.
„Шокът в доставките на енергия от развиващия се конфликт в Близкия изток е тест за устойчивостта на световната икономика. Прогнозираме, че глобалният растеж ще остане стабилен, но ще бъде по-бавен от темпото преди конфликта, със значително по-висока инфлация“, посочва генералният секретар на ОИСР Матиас Корман. „Всички политически мерки, приети за смекчаване на въздействието на шока от енергийните разходи, трябва да бъдат насочени към най-нуждаещите се, да са временни и да гарантират запазването на стимулите за пестене на енергия. Увеличаването на производството на възобновяема енергия и енергийната ефективност могат да подсилят икономическата сигурност, като същевременно повишат устойчивостта на бъдещи ценови шокове.“
Перспективата очертава редица рискове. Очакваният спад в бъдещите цени на енергията се основава на допускания, че сегашните паузи в доставките ще отшумят с времето и ще бъдат ограничени през 2027 година. По-продължителното затваряне на съоръжения за производство на нефт и газ в региона или постоянните прекъсвания на износа през Ормузкия проток вероятно биха имали по-значителни неблагоприятни последици върху енергийните котировки, инфлационните очаквания и бъдещия растеж.
Анализите показват, че по-високите цени на енергията и торовете биха могли да стимулират поскъпване на храните и да засегнат особено силно уязвимите домакинства. Както и да увеличат разходите на европейските страни, свързани с необходимото годишно попълване на запасите от природен газ. Финансовите пазари пък могат да бъдат подложени на допълнителни колебания, докато нарастващата доходност по дългосрочните държавни облигации увеличава фискалните рискове.
Предвид тези предизвикателства, Междинният икономически обзор на ОИСР посочва ключовите приоритети за политиците. Централните банки трябва да останат бдителни и да гарантират, че предвижданията им са добре обосновани. Необходими са по-активни усилия за гарантиране на устойчивостта на публичните финанси. Всички мерки за смекчаване на икономическото въздействие на енергийния шок ще трябва да бъдат целенасочени, временни и да отчитат ограниченото фискално пространство за маневри на повечето правителства. Намаляването на търговските бариери би увеличило производството и би намалило инфлационните рискове. В средносрочен план, подобряването на енергийната ефективност и намаляването на зависимостта от вноса на изкопаеми горива може да понижи риска от бъдещи шокове в доставките.
Източник: Banker.bg
