Европейският парламент (ЕП) настоява за промени в спорното търговско споразумение между Европейския съюз и Съединените щати, договорено това лято, което повишава риска от възникване на ново напрежение точно когато Брюксел се стреми да стабилизира обтегнатите отношения с администрацията на президента Доналд Тръмп. Европейските законодатели искат да се вмъкне клауза за изтичане на срока на действие, ограничаваща периода, в който ще са в сила намаленията на митата за американски промишлени стоки, и за коригиране на митническите ставки за специфични продукти, според запознати с въпроса лица. Европейската комисия, която договори пакта през юли, е предала исканията на държавите членки през тази седмица, съобщават източниците.
Споразумението въведе 15-процентен налог на по-голяма част от износа на ЕС отвъд Атлантика, като същевременно европейците се съгласиха да премахнат митата върху американските промишлени стоки. Почти всички парламентарни групи критикуваха условията като едностранчиви.
Натискът на ЕП за ревизии може да забави ратифицирането на договора и потенциално да го застраши изцяло. Брюксел разглежда споразумението като ключово за възстановяване на връзките с Белия дом и за проправяне на пътя за по-широко сътрудничество в областта на сигурността и енергетиката.
Междувременно, разговорите с Вашингтон остават незавършени, тъй като ЕК все още обсъжда елементи от съвместното изявление за търговското споразумение. Европейският блок се стреми също да намали 50-процентната митническа ставка на американците, налагана за европейската стомана и алуминий, и очаква администрацията на Тръмп да понижи експортните налози за произведените в Европа автомобили от 27.5% на 15% – промяна, която да се приложи със задна дата от 1 август.
Еврокомисарят по търговията Марош Шефчович заяви пред законодателите в Страсбург през седмицата, че Брюксел е готов да работи с парламента за подобрения на договореностите. „Могат да се намерят конструктивни решения“, каза той, като същевременно предупреди срещу действия, които биха могли да отменят пакта.
„Споразумението може да бъде подобрено“, каза той. Но призова: „Нека бъдем разумни, нека бъдем отговорни и нека работим по начин, който няма да развали сделката.“
Законодатели и длъжностни лица пък заявиха, че целта не е да се блокира договора, а да се направят промени преди да дадат съгласието си. Членовете на ЕП изразиха и загриженост във връзка със списъка с над 400 продукта, които са включени в наказателните 50-процентни мита за метали.
Шефчович каза на пленарното заседание на европейския законодателен орган, че води разговори с американския министър на търговията Хауърд Лутник за списъка с производни продукти и настоява за по-ниски митнически ставки за вино, бира и спиртни напитки.
Водещият евродепутат от групата на социалистите в комисията по търговия, Катлийн Ван Бремпт, заяви, че въпреки че условията на ЕП все още не са „кристално ясни“, клаузата за изтичане на срока на действие и мерките за защита на работните места и промишлените сектори в Европа биха могли да са част от промените, към които се ще стремят.
„Ще подобрим сделката, това е лостът, който имаме, и ще го използваме“, каза тя пред журналисти през седмицата.
Междувременно, министърът на енергетиката на Съединените щати Крис Райт заяви пред „Юроактив“, че ангажиментът на ЕС да купи американски петрол, газ и ядрена енергия на стойност 750 милиарда долара през следващите три години е само началото и е част от общо рестартиране на глобалните енергийни отношения.
„Мисля, че това е дългосрочна промяна“, каза Райт в интервю в Брюксел на 12 септември. И добави: „Когато купувате енергия, особено втечнен природен газ, се изгражда огромен обем инфраструктура“ и „това няма да свърши след три години и половина“.
Неговото послание беше в противоречие с това на ЕК, която заяви ден по-рано (на 11 септември), разглежда пакта като временна мярка. „В краткосрочен план трябва да задоволим енергийните си нужди и в този контекст обмисляме увеличаване на покупките на определени енергийни продукти от САЩ“, каза служител на Комисията. А в речта си, която произнесе през седмицата в Страсбург Урсула фон дер Лайен заяви, че Европа трябва да се възползва от момента, за да развие „чиста местна енергия“.
Райт представи по-тесните енергийни връзки от двете страни на Атлантика като взаимноизгодно споразумение, което ще помогне на ЕС да премахне постепенно руските изкопаеми горива.
„Част от диалога и от посланието, което предадохме, е, че по време на администрацията на Тръмп капацитетът на Съединените щати за износ на втечнен природен газ (LNG) ще се удвои, а не просто ще се увеличи с 10 или 20 процента“, каза Райт пред „Юроактив“. И припомни, че в замяна на ограничаване на търговските мита до 15%, Брюксел е обещал Европа да внася американски изкопаеми горива и ядрени технологии за средно по 250 милиарда долара всяка от последните три години на президентския мандат на Тръмп.
Множество анализатори отхвърлиха тази сума като нереалистична, но Райт настоява, че е постижима. И че две трети от нея могат да се постигнати чрез заместване на вноса на руска енергия както директно под формата на втечнен природен газ, така и косвено чрез блокиране на вноса на рафинирани продукти като бензин и реактивно гориво, чрез страни като Турция и Индия, които продължават да купуват големи количества руски суров петрол.
Енергийната политика на ЕС е свързана и с текущите дипломатически усилия за прекратяване на войната на Русия срещу Украйна. Както и с желанието на Тръмп Брюксел да наложи 100% мита на Китай и Индия, защото продължават да купуват руска енергия.
Източник: Banker.bg
