„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Колко ли спортисти от цял свят мечтаят един ден да участват на Олимпийски игри? Сигурно са стотици хиляди! А защо не и десетки милиони! Все пак говорим за най-големия спортен форум на планетата. Форум, който събира милиарди пред телевизорите. Един успех на Игрите, един медал, може да промени изцяло живота на даден състезател и да осмисли хилядите часове на стадиона, в залата, в басейна. Е, за жалост не всички желаещи могат да участват на Олимпийските игри.
Има една много малка група спортисти, чиято мечта се сбъдва. А още по-малко са онези, които си тръгват с медал от Игрите. Тук обаче ще ви разкажем невероятната история на един човек, който някак си на шега решава да участва на Олимпийските игри, а за капак става и любимец на публиката. Това е историята на Ерик Змиорката.
Ерик Мусамбани участва на Игрите в Сидни с „уайлд кард“
Ерик Мусамбани Малонга е роден на 31 май 1978 година в столицата на Екваториална Гвинея – Малабо. През 2000-та, когато е на 22, той получава правото да участва на Олимпийските игри в Сидни. Спортът – плуване. Любопитното е, че Ерик не покрива норматив, за да вземе квота за Игрите. Той я получава под формата на „уайлд кард“.
По онова време от Международния олимпийски комитет раздават подобни квоти с цел да окуражат състезатели от страни, в които липсват условия за тренировки и за практикуване на конкретния вид спорт. Тези държави са определени като „развиващи се“ от МОК, а техните спортисти получават въпросния „уайлд кард“.
Плувецът никога не е виждал басейн с олимпийски размери
Всичко много хубаво, но до преди пристигането си в Сидни, Мусамбани никога в живота си не е виждал басейн с олимпийски размери. За тези, които не са наясно – става дума за 50-метров басейн. Всъщност Ерик започва по-сериозни тренировки по плуване едва осем месеца преди Игрите в Сидни.
Змиорката провежда своите занимания в езеро близо до Малабо, както и в 12-метровия басейн на един от хотелите в столицата на Екваториална Гвинея. Ерик обаче има право да използва съоръжението единствено между 5 и 6 часа сутринта. Причината – тогава гостите на хотела спят и никой не използва басейна.
Змиорката е на крачка от удавяне по време на своето плуване
На 19 септември 2000 година Ерик Мусамбани Малонга излиза на голямата сцена. Той участва в квалификациите на 100 метра свободен стил на Олимпийските игри в Сидни. Силно плуване и добро време ще му гарантират място сред финалистите. В серията на Змиорката са само трима състезатели, а това му дава още по-добър шанс за успех.
Нещата за Ерик рязко се подобряват, когато двамата му съперници в серията са дисквалифицирани заради фалстарт. Така Мусамбани остава сам. Той изчаква сигнала и скача в басейна. Липсата на подготовка и тренировки си казва думата и плувецът от Екваториална Гвинея завършва с време от 1:52.72 минути като в последните 15 метра от дисциплината е почти пред удавяне. За сравнение – най-добро време в сериите дава Питър ван ден Хугенбанд, който завършва за 48.64 секунди. Впоследствие нидерландецът взима и златния медал в дисциплината с време от 48.30.
Той поставя няколко национални рекорда
Въпреки слабото си плуване Ерик Мусамбани поставя нов личен рекорд в Сидни, както и нов национален рекорд на 100 метра свободен стил. Битката му в басейна пък му печели огромна слава. Той става любимец на феновете, а медиите, които пишат десетки материали за него, го кръщават „Ерик Змиорката“.
След края на Олимпийските игри в Сидни Мусамбани продължава да се състезава. През 2001-ва той участва на Световното първенство във Фукуока, където завършва 88-ми от общо 92-ма плувци. Той обаче за пореден път поставя нов личен рекорд и нов национален рекорд. С времето Ерик успява да подобри представянето си и плува 100 метра свободен стил под 57 секунди.
През 2004-та той е на крачка от Олимпийските игри в Атина, но проблем с визата не му позволява да участва. Две години по-късно, по време на състезание в Германия, той поставя личен рекорд от 52.18 секунди на 100 метра свободен стил и подобрява представянето си от Сидни с повече от минута. Въпреки всички усилия Мусамбани не участва и на Игрите в Китай през 2008-ма. През 2012-та пък е назначен за национален треньор по плуване на Екваториална Гвинея.
Ерик Мусамбани е отговорен за развитието на плуването в Екваториална Гвинея
Самият той е горд от своето представяне в Сидни. Ерик е категоричен, че благодарение на онова плуване хората са разбрали за неговата родина Екваториална Гвинея. Правителството пък решава, че е време да започне да развива плувните спортове и стартира изграждането на два олимпийски басейна, които в момента се ползват от десетки състезатели.
Ерик Змиорката пък вече се наслаждава на спокойния живот. Бившият плувец има четири деца и работи в петролна компания в родния му град – столицата Малабо. Той все още пази спомен от онова знаменито състезание в Сидни. Освен в главата му, този спомен е запаметен и на личния му харддрайв, който е скрит на специално място в дома му, за да пази най-голямото му постижение за идните поколения.
Автор: Бойко Димитров
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Олимпиецът, който даде на света Доктор Хаус
Източник: Актуално
