
Европейската комисия отправи тази седмица сериозно предупреждение към гражданите и правителствата на държавите членки, призовавайки за незабавни мерки за ограничаване на енергийното потребление. Брюксел препоръча на европейците да работят от вкъщи, да използват по-малко личните си автомобили и да избягват ненужни пътувания със самолет. Страните от евроблока трябва спешно да ускорят и внедряването на възобновяеми енергийни източници.
Причината за тези призиви е задълбочаващата се енергийна криза, породена от конфликта в Близкия изток, която според експерти може да има дългосрочни последици. Вече никой на вярва на американския президент Доналд Тръмп, че войната ще приключи до седмици.
В изказване, напомнящо първите дни на пандемията, еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен заяви, че Европа се изправя пред „много сериозна ситуация“, чийто край не се очертава скоро. След извънредна среща на енергийните министри от ЕС на 31 март той подчерта, че дори при бързо постигане на мир, връщането към нормалния начин на живот няма да бъде възможно в краткосрочен план. Според него всяка стъпка за намаляване на потреблението на петрол, особено на дизелово и авиационно гориво, ще бъде от ключово значение за ограничаване на щетите.
Държавите членки бяха посъветвани също така да следват препоръките на Международната агенция по енергетика, които включват редица практически мерки за намаляване на потреблението. Сред тях са работа от вкъщи, когато е възможно, понижаване на ограниченията на скоростта по магистралите с 10 километра в час, по-често използване на обществения транспорт и въвеждане на системи за редуване на достъпа на лични автомобили в градовете.
Насърчава се също споделеното пътуване и прилагането на по-ефективни навици на шофиране с цел икономия на гориво.
Според Йоргенсен настоящата криза трябва да се превърне в повратен момент, който да доведе до реална енергийна независимост на Европа. Той подчерта, че инвестициите в зелена енергия не са просто екологична необходимост, а стратегическа мярка за сигурност в условията на нестабилни глобални пазари.
Впрочем непосредствените ефекти от кризата вече се усещат, особено в транспортния сектор. Летните почивки на милиони европейци са поставени под въпрос, тъй като авиокомпаниите се подготвят за смущения заради евентуален недостиг на самолетно гориво.
Експерти предупреждават, че ако Иран продължи блокадата на Ормузкия проток, това може да доведе до сериозни проблеми с доставките. Според анализатора Джордж Шоу от Kpler, месец май може да се окаже особено труден, тъй като няма достатъчен капацитет за заместване на загубените обеми гориво.
Допълнително напрежение създава и фактът, че други региони също ограничават износа на горива. Китай вече е въвел забрана за износ на петролни продукти, а страни като Южна Корея преминават към по-протекционистични политики.
Цените на самолетното гориво вече отбелязват значителен ръст, като след началото на конфликта почти са се удвоили. Това неизбежно се отразява върху авиокомпаниите, които са принудени да адаптират своите пазарни стратегии. Някои намаляват броя на полетите, други увеличават цените на билетите или въвеждат допълнителни такси.
Компанията Ryanair предупреди, че може да се стигне до ограничаване на полетите й. Lufthansa разработва кризисни планове, включващи възможност за временно приземяване на до 40 самолета. SAS Scandinavian Airlines вече е отменила около хиляда полета, а Air France-KLM и Finnair обявиха увеличение на цените заради нарастващите разходи.
Към момента ситуацията все още е сравнително спокойна и пътниците продължават да са относително защитени от регулациите на ЕС, които изискват обезщетения при отменени полети в кратък срок. Ако обаче авиокомпаниите отменят полети повече от 14 дни преди датата на заминаване, те не са длъжни да изплащат компенсации.
Проблемите в авиацията се задълбочават и от логистични фактори. Заради конфликта в Близкия изток много полети избягват определени въздушни пространства, което удължава маршрутите и увеличава разхода на гориво. Това допълнително натоварва индустрията и ускорява изчерпването на наличните ресурси.
Истинската критична точка ще настъпи, когато летищата започнат да усещат физически недостиг на гориво. Дори конфликтът да бъде прекратен в близко бъдеще, възстановяването на нормалните доставки ще отнеме време. Експерти изчисляват, че само възобновяването на потоците от Кувейт към Европа може да отнеме до шест седмици. Това означава, че континентът ще остане под натиск дори при благоприятно развитие на геополитическата ситуация.
Източник: Banker.bg

