Европейският съюз (ЕС) одобри мита на вноса на американски стоки за около 21 млрд. евро в отговор на 25-процентните митнически ставки на американския президент Доналд Тръмп, въведени през март за експорта на стомана и алуминий от блока. Мнозинството от 26 страни членки на ЕС са подкрепили налозите, част от които влизат вила в средата на април. Те ще засегнат важни за управляващите американски щати и ще обхванат продукти като соеви зърна от Луизиана, от където е председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън, както и диаманти, селскостопански стоки, домашни птици и мотоциклети.
Единствено Унгария се е противопоставила на пакета, твърдят дипломати, запознати пряко с вота. За да бъде отхвърлено предложението на Брюксел, 14 държави от общността трябва да гласуват против него.
Унгарският министър на външните работи и на търговията Петер Сиярто е посочил в пост в X, че „ескалацията не е отговор“ и че „подобни мерки могат да нанесат допълнителни поражения на европейската икономика и на гражданите като увеличат цените“. За Сиярто единственият път са преговорите, не ответния удар.
Тези контрамерки не са отговор на реципрочните мита от 20% на Тръмп на целия износ от ЕС, влезли в сила на 9 април, както и на 25-процентните ставки на колите. Освен това американският президент обещава и скорошно обмитяване на фармацевтичните стоки.
Европейската комисия посочва в официално изявление, че тези контрамерки могат да се отменят в момента, в който „американската страна се съгласи на справедлив и балансиран финал на преговорите“.
Въпросните митнически ставки ще бъдат въведени на три етапа. Налозите на внос за 3.9 млрд. евро влизат в сила през идната седмица, за други 13.5 млрд. евро – в средата на май и за последните 3.5 млрд. евро през декември. Повечето засегнати стоки ще бъдат обмитявани с 25%, няколко категории – с 10 процента. Бърбънът е изключен от от списъка под натиска на страни членки след като Тръмп заплаши с 200% миното, шампанското и други алкохолни напитки от Франция и други държави.
Въведените нови мита на Тръмп засягат стоки за около 380 млрд. евро на ЕС, като се задават и още налози за дървения материал, полупроводниците и фармацевтиката. Китай отговори на 9 април на американския удар с 84-процентна митническа ставка за целия внос от САЩ.
Американският президент периодично атакува европейците – най-големият търговски партньор, че въвеждат правила и регулации, чието единствено предназначение е американците да не могат да продават стоките си в тези държави. По данни на Световната търговска организация, среднопретеглената митническа ставка на ЕС през 2023-а е била 2.7 процента.
Еврокомисарят по търговските въпроси Марош Шевкович е обсъдил параметрите за потенциално споразумение по търговските въпроси с американските си партньори на 8 април, но засега няма особен напредък, според говорител на ЕК.
За Обединена Европа битката срещу американските мита на металите започна през 2018-а по време на първия президентски мандат на Тръмп когато Вашингтон въведе налози на износа на стомана и алуминий за почти 7 млрд. щ. долара като се мотивира с опасения за националната сигурност.
При този дебют американците обмитиха с 25% стоманените стоки и с 10% алуминия, като предвидиха и изключения за някои продукти. Европейците пък отговориха с налози за значими от политическа гледна точка компании, в това число производителя на мотоциклети „Харли-Дейвидсън“ и на дънки „Леви Щраус“.
Двете страни се споразумяха на временно примирие през 2021-а когато Вашингтон отмени частично мерките и въведе набор от квоти, над които да се прилагат митата на металите, а европейците замразиха всичките си рестриктивни мерки.
Източник: Banker.bg
