Европейският съюз (ЕС) възнамерява да отложи за пореден път новите глобални правила, по които банките да осъществяват търговските си операции. Изчакването е с цел да стане по-ясно какви са плановете на администрацията на Съединените щати за дерегулиране на американския финансов сектор, твърдят запознати с въпроса лица. Фундаменталният преглед на търговския портфейл (FRTB) е ключова част от пакета „Базел III“, разработен след глобалната финансова криза през 2008-а, която обаче все още не е влязла в сила във Великобритания и отвъд Атлантика – два от базовите финансови центрове на планетата.
FRTB е всеобхватен набора от капиталови правила за оценка на интернационалния пазарен риск. Целта му е да коригира слабостите на съществуващата рамка за банковите търговски книги и да гарантира, че кредиторите са заделили достатъчен капитал за рисковите си пазарни позиции, със специален акцент върху ликвидността и вероятността от възникване на случайни и неочаквани събития с катастрофални последствия. FRTB урежда изискванията за капитала и отчетността за банковите търговски активи, включително как да се измерва риска по стандартен метод или чрез собствени изчисления на кредитарите.
Приложението на този набор от изисквания в банковия сектор на ЕС вече беше отложено през миналата година за 2026-а след като стана ясно, че Съединените щати няма да успеят да въведат наредбите до крайния срок, фиксиран в „Базел III“.
Поредното забавяне на процеса от ЕС до 1 януари 2027-а е в отговор на натиска на европейските банки, които се опасяват, че ще бъдат поставени в неизгодна позиция спрямо конкурентите си от Обединеното кралство и Америка. Високопоставен представител на ЕС е казал, че еврокомисар Мария Луис Албукерке е информирала финансовите министри на общността за забавянето на 13 май. Европейската комисия пък обяви, че ще реши дали да забави или не въвеждането в сила на FRTB до края на юни след като се консултира с представители на финансовия сектор и надзорниците.
Вашингтон спря въвеждането на цялостния пакет „Базел III“, а администрацията на Доналд Тръмп обяви, че може дари да облекчи някои от вече съществуващите правила, което е 180-градусов завой от стремежа за по-стриктен контрол, последвал финансовата криза от 2007-2009 година. Което де факто предизвика и настояванията на европейските банки да не бъдат натоварвани с нови регулации, каквито конкурентите им нямат.
Европейската централна банка, която е разпален защитник на навременното въвеждане на набора от капиталови наредби, предложи компромис в началото на май, предвиждащ едногодишно отлагане на правилата за вътрешните рискови модели на кредиторите и поетапно въвеждане на о онези, касаещи „стандартизиран подход“, в продължение на три години с начало през 2026-а.
Някои правителства от блока също заявиха становища по въпроса, като френският президент Еманюел Макрон призова за „синхронизиране“ на финансовите изисквания между Брюксел, Вашингтон и Лондон. Островът отложи в началото на 2025-а въвеждането на „Базел III“ за 2027-а, а Белият дом все още не е обявил времевата си рамка. За разлика от тях, ЕС вече прилага от тази година по-голямата част от пакета, докато Китай, Япония и Канада го въведоха доста по-рано.
През март Европейската комисия започна консултации с банките и финансовите надзорници дали смятат, че FRTB трябва да влезе в сила през идната година, да бъде забавен до 2027-а или да бъде съгласуван по-скоро с проекто-правилата на САЩ и Великобритания.
Европейската банкова федерация обяви, че членовете й, които се конкурират с американските и британски съперници, са предпочели отлагането с една година.
Международната асоциация за суапови контракти и деривативи е заявила, че и членуващите в нея субекти също предпочитат едногодишно забавяне и само малка част от тях искат ERTB да влезе в сила през 2026-а, за да се избегне работата едновременно по новите и старите правила.
Германската Бундесбанк също споделя, че Европа трябва да въвеждането на новите глобални капиталови изисквания за търговския бизнес на кредиторите и дори да помисли за промяната им. „Със сигурност е разумно да изчакаме докато стане ясно какво ще направят САЩ“, посочи членът на изпълнителния борд на Германската централна банка Михаел Тойрер в реч във Франкфурт на 22 май. И добави, че това би дало време „за извършване на проверка на фактите“, за да се „запазят равните условия“ между банките от двете страни на Атлантика.
Източник: Banker.bg
