В пореден транш Европейският съюз раздаде милиарди от Фонда за модернизация – за развитие на електрически мрежи, производство на ВЕИ, електрификация и други зелени проекти. Но български проект отново не фигурира в списъка.
По първия етап за тази година девет държави от Европейския съюз с по-ниски доходи получават 3.66 милиарда евро за общо 34 проекта. Това е най-голямото еднократно плащане от Фонда за модернизация, който вече е отпуснал общо 19.1 милиарда евро, се казва в съвместно изявление на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка. Той е създаден през 2018 г., за да подкрепи 13 държави от ЕС с по-ниски доходи по пътя им към климатична неутралност до 2050 г. Финансира се от приходи от търговете на квоти за емисии по линия на Системата на ЕС за търговия с емисии (ETS).
България също е бенефициент по Фонда, но няколкото етапа назад не получава средства по него. Български проект последно е одобрен за финансиране през лятото на 2024 г., което означава, че е подаден през зимата на 2023 г., когато обикновено са сроковете за първия кръг проекти.
По информация на Economic.bg България е представила две приоритетни инвестиционни предложения за този цикъл на разпределение, но те не са продължили напред. За едно от тях е поискана допълнителна документация за следващия цикъл, а другото попада извън обхвата на Модернизационния фонд.
България има 5 одобрени инвестиции по Модернизационния фонд и вече е получила 261.81 млн. евро. Сред тях са част от проекта за разширяване на електропреносната мрежа GREENABLER на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) на стойност 65.2 млн. лв. Tрите електроразпределителни дружества също имат проекти по Модернизационния фонд, одобрени още през 2023 г., но договорите за тях се подписаха в края на 2024 г. заедно с този на ЕСО, когато те получиха общо 197 млн. лв. за подобряване на мрежата.
Другите държави бенефициенти по Фонда за модернизация, които не бяха сред последната кохорта, са Естония, Португалия и Словакия.
Като цяло най-активните страни по тази европейска програма за Полша, Чехия и Румъния, които вече са получили милиарди от нея.
Новите проекти по държави
Последната група проекти „ще намали емисиите парникови газове (ПГ) в енергийния, промишления и транспортния сектор и ще подобри енергийната ефективност“.
Проектите ще помогнат на държавите членки бенефициенти да постигнат своите цели в областта на климата и енергетиката. Те също така ще засилят промишлената конкурентоспособност на ЕС, като подкрепят модерна, ефективна и устойчива енергийна инфраструктура, насърчават иновациите и спомагат за намаляване на вноса на изкопаеми горива в ЕС.“
Полша беше най-големият получател на последното отпуснато финансиране с 1.33 млрд. евро. Полша ще използва тази сума, за да подпомогне „разработването на програма за чист въздух, подкрепяща подобрения в енергийната ефективност и подмяна на източници на топлина в еднофамилни къщи“.
Чехия получи втория по големина дял с 1.05 млрд. евро, които ще похарчи за проекти за съхранение на енергия от възобновяеми източници.
Румъния е третият най-голям получател със 712.3 млн. евро, предназначени за повишаване на енергийната ефективност в инсталациите на схемата за търговия с емисии.
Евроскептичната Унгария взе 181.3 млн. евро за подобряване на енергийната ефективност в обществени сгради.
Хърватия си осигури 170 млн. евро за финансиране на производството на топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници и внедряване на енергийна ефективност в отоплителните и охладителните системи.
Гърция получи 113.6 млн. евро за подмяна на градските дизелови автобуси с електрически.
Латвия – 40 млн. евро за разширяване на капацитета на електроенергийната си мрежа.
Литва – 37 млн. евро, които ще бъдат инжектирани в мащабни проекти за съхранение на енергия.
На Словения са изплатени 19.7 млн. евро, предназначени за модернизиране на мрежата за пренос и разпределение на електроенергия на страната, за да се улесни интеграцията на възобновяемите енергийни източници.
За следващите плащания от Фонда за модернизация 13-те държави имат срок до 12 август 2025 г., за да подадат приоритетни предложения, и до 9 септември 2025 г., за да подадат неприоритетни.
За приоритетни инвестиции се считат тези, насочени към модернизиране на енергийните системи, намаляване на емисиите на парникови газове в енергетиката, промишлеността и транспорта и подобряване на енергийната ефективност, изброени в Директивата за схемата за търговия с емисии на ЕС.
Всички останали инвестиции, отговарящи на условията за Фонда за модернизация, се считат за неприоритетни инвестиции, подлежащи на допълнителен контрол“
Източник: Economic.bg
