Европейският съюз все по-активно обсъжда възможността за бъдещи преговори с руския президент Владимир Путин, докато войната в Украйна продължава да определя политическия и военния дневен ред на континента.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви, че държавите членки „разполагат с потенциал“ за диалог с Москва, когато настъпи подходящият момент, но подчерта, че засега Кремъл не показва готовност за сериозни мирни преговори. По време на изказване в Европейския университетски институт във Флоренция на 7 май Коща обясни, че води разговори с лидерите на всички 27 държави от ЕС, за да се изясни как би могъл да се осъществи диалог с Русия, когато му дойде времето.
Той посочи, че президентът на Украйна Володимир Зеленски вече е призовал европейските лидери да бъдат готови да допринесат конструктивно за бъдещи преговори. От офиса на Зеленски потвърдиха, че подобни разговори между Киев и Брюксел действително са водени. Украинската страна настоява всяка инициатива към Москва да бъде координирана и да покаже на Путин, че Европа е единна, като същевременно се запази натискът чрез санкции и политическа изолация.
Въпреки тези намерения, в рамките на общността има сериозни разногласия кой трябва да представлява Европа в евентуални контакти с Кремъл, кога трябва да започнат и какви компромиси биха могли да бъдат предложени на Путин.
Европейските лидери се опасяват също, че Съединените щати, Украйна и Русия могат да започнат продължителни двустранни преговори, в които ЕС да остане на заден план и дори да не поискат мнението му. Още през март Антониу Коща отбеляза, че Европа трябва да се подготви за бъдещ диалог с Кремъл по въпросите на сигурността и прекратяването на войната, но едновременно с това настоя за запазване на икономическия натиск върху Русия, включително на ембаргото върху руски енергийни ресурси.
Предложението на Макрон
Френският президент Еманюел Макрон каза още през февруари, че се подготвя възобновяване на диалога с Владимир Путин. Той посочи, че вече текат технически дискусии, координирани с украинския президент Володимир Зеленски. Макрон подчерта, че е важно европейците да възстановят собствените си канали за комуникация с Москва, но отказа да спомене конкретна дата за евентуални разговори.
Според него масираните руски атаки срещу Украйна показват, че Кремъл все още няма истинско желание за мирни преговори. В края на миналата година френският президент заяви, че подновяването на диалога с Путин би било полезно и Кремъл подкрепи тази позиция. Последният телефонен разговор между Макрон и Путин беше през юли 2025-та, а преди това двамата са разговаряли през септември 2022 година.
В началото на руската инвазия Макрон продължи редовните контакти с руския президент, но впоследствие бе подложен на критики от европейски лидери и прекрати директната комуникация.
През седмицата „Файненшъл Таймс“ съобщи, че Москва не желае Европейския съюз да участва в преговорите за бъдещо мирно уреждане. Според източници на изданието, по време на посещение на съветници на френския президент в Русия през февруари помощникът на Путин Юрий Ушаков грубо е отхвърлил идеята за участие на ЕС в евентуални преговори. На предложение на френската делегация той е отговорил: „Вървете по дяволите“.
Очевидно е, че Кремъл предпочита посредник в преговорите да е Доналд Тръмп, който често показва пълно пренебрежение към Украйна и Евросъюза. Тръмп не веднъж се е изказвал, че Зеленски е отговорен както за войната, така и за проточването на мирното споразумение. Той твърди и че „на Путин може да се вярва повече“.
Междувременно напрежението в Европа продължава да расте. Според дипломати, експерти по сигурността и евродепутати, цитирани от „Политико“, в Брюксел съществуват опасения, че Владимир Путин може да тества реакцията на НАТО през следващите една-две години. Причината е, че Европа все още не е изградила достатъчно силна самостоятелна отбрана, а отношенията със САЩ стават все по-непредсказуеми.
Страхове от нови руски провокации и несигурност в НАТО
Европейски дипломати смятат, че Русия може да предприеме ограничени действия, които да предизвикат разединение в НАТО, без да доведат до пълномащабен военен конфликт. Обсъждат се възможности за операции с дронове, инциденти в Балтийско море или действия в Арктика, включително чрез т.нар. сенчест флот на Русия.
Финландският евродепутат Мика Аалтола предупреждава, че ситуацията е особено опасна именно сега, когато отношенията със Съединените щати са нестабилни, а Европа остава зависима от американската защита. Според него успехите на украинските сили на фронта, ударите по руски енергийни обекти и сериозните човешки загуби могат да направят Путин още по-непредвидим.
В Брюксел не очакват директна атака срещу укрепени граници на НАТО, а по-скоро психологически ходове, целящи да всяват страх и разделение сред съюзниците.
Бившият финландски министър Виле Нинисто е на мнение, че подобни действия биха имали за цел да накарат европейските общества да се почувстват слаби и застрашени, което да доведе до намаляване на подкрепата за Украйна.
Украинският президент Володимир Зеленски също отправи нови предупреждения към държавите, близки до Русия, чиито лидери планират да присъстват на парада на 9 май в Москва. Русия обяви временно прекратяване на огъня до 10 май, но едновременно с това оповести, че ако украинските сили се опитат да осуетят честванията за Деня на победата, руската армия ще нанесе удари по центъра на Киев.
Сред лидерите, които потвърдиха присъствие в руската столица, е словашкият премиер Роберт Фицо. Той съобщи, че ще се срещне с Владимир Путин и ще поднесе цветя на Гроба на Незнайния воин, но няма да присъства на военния парад. Фицо подчерта, че мирно споразумение без участието и съгласието на Украйна е невъзможно, въпреки че многократно е критикувал европейската военна помощ за Киев.
На фона на тези дипломатически сътресения и нарастващи опасения за сигурността, Европа се оказва във все по-сложна ситуация. От една страна, ЕС търси възможност за бъдещ диалог с Москва, а от друга – все повече европейски лидери се подготвят за дългосрочна конфронтация и нови заплахи за сигурността на континента.
Източник: Banker.bg
