Естония е напът да трансформира изграждането на собствена отбранителна индустрия, водена от стратегическия ангажимент да подобри националните си възможности за сигурност. Планът за разходи за отбрана на страната, който ще се увеличи до 5.4% от БВП, считано от 2026 г., е доказателство за нейната далновидност и стратегическа реформа. Планът включва значителни инвестиции в безпилотни системи, противовъздушна отбрана и възможности за дълбоки удари.
Отношенията на Естония с източния ѝ съсед и бивш окупатор са напрегнати. След като стрната възвърна независимостта си през 1991 г., на Русия ѝ отне години, за да изтегли войските си. И тъй като руският президент Владимир Путин стана по-агресивен по отношение на възстановяването на бившите територии на държавата, Естония, която споделя 339-километрова граница с Русия. заяви открито за заплахата, която представлява Москва.
От 2022-а – годината, в която Кремъл разпореди пълномащабното нахлуване в Украйна, Талин качи данъците, намали публичните разходи и увеличи заемите си, за да утрои бюджета си за отбрана от 776 милиона евро до 2.4 милиарда евро през 2026-а. Военните разходи през следващата година ще се равняват на над 5% от брутния вътрешен продукт на страната – най-високият дял в Европа.
Въпреки че се оценяват като необходими, тези средства – повечето от които са отишли за чуждестранни оръжейни системи, като например произведените в Съединените щати ракетни установки HIMARS – също са бреме. Те идват след многогодишна рецесия и с лютата битка с най-високата инфлация в еврозоната.
Естонското Министерство на отбраната сега е насочило усилията си да задържи по-голямата част от тези пари в страната, като ги насочва към вътрешния отбранителен сектор. Възползвайки се от статута на Естония като конкурентен в глобален план център за нововъзникващи фирми, Талин обяви през януари, че ще задели 100 милиона евро, за да стартира един от първите фондове в Европа, специално за оръжия. Това даде тласък на разрастващата се екосистема от местни стартъпи в областта на отбраната, много от които са основани от украинци или използват бойните полета на страната, за да тестват своите продукти.
Един от кандидатите да открие завод на естонска земя е Skyassist. Заводът на производителя на дронове в Киев неотдавна е бил поразен при руски въздушен удар, но още преди това компанията е искала да разшири производственото си присъствие в Европа.
„За съжаление, днес в Украйна няма напълно безопасни места“, каза главният изпълнителен директор на Skyassist Игор Криничко, който рекламира продукта си в Естония и съседна Латвия.
Правителствата в целия Европейски съюз увеличават военните си бюджети, като само Германия се е ангажирала да похарчи над 500 милиарда евро за отбрана между 2026 и 2029 г., което обнадеждава Талин, че естонските компании в крайна сметка ще привлекат международни инвестиции.
По същото време Русман – бивш кмет на Тирва, работил с представители на съседните градове, за да намери наематели за предложения индустриален парк на стойност 10 милиона евро, който искал да превърне в икономически център за региона. Депутатът е пътувал няколко пъти до Украйна – последният от които за доставка на генератори като част от политическа делегация. И не е бил сигурен дали компаниите в отбранителния сектор биха могли да бъдат добър вариант.
Отбраната е сравнително нова индустрия в Естония, тъй като частният сектор не е имал право да произвежда оръжия на вътрешния пазар до 2018 година. Това се е променило след лобистки натиск и секгорът бърза се разраснал – в асоциацията на отбранителната индустрия има около 200 фирми, включително производителят на дронове Threod и производителят на безпилотни летателни апарати Milrem – а продажбите на естонските отбранителни компании са се увеличили от 245 милиона евро през 2022 г. до 500 милиона евро през 2024 година. Размерът на държавните разходи, свързани с отбраната, които влизат в естонската икономика, също се увеличава. През 2023 г. той е бил 395 милиона евро, а през 2024 г. се е увеличил до 489 милиона евро.
Този възход обаче е свързан и с предизвикателства. Европейските правителства обикновено купуват оръжия от американски производители или от собствените си местни военни гиганти. Докато по-големите държави могат да запазят данъчните приходи в рамките на своите граници чрез сделки с местни компании, Естония е твърде малък пазар, за да възприеме този модел. В таи връзка научният сътрудник в Международния център за отбрана и сигурност в Талин Неле Лоренц посочва, че „отбранителната индустрия тук трябва да бъде международна по своята същност“.
Естонските политици пипат внимателно когато става въпрос за партньорства с чуждестранни гиганти във военния бранш. Циклите на военни поръчки могат да продължат с години, а лошите решения имат скъпи и дълготрайни последици. Естонските власти са научили това по трудния начин през 90-те години на миналия век, когато в първата им голяма покупка на оръжие от държавна израелска компания били доставени остаряла артилерия и оръдия, които не работели.
Талин отказа неотдавна предложение от германската отбранителна група „Райнметал“ за изграждане на нов завод за боеприпаси в страната, с мотива, че според Министерството на отбраната условията не са достатъчно благоприятни. Германците изпълняват подобни проекти в съседните Литва и Латвия.
Сериозно предимство на Естония е, че нейните служители в областта на отбраната могат да бъдат гъвкави, когато е необходимо. С ескалацията на войната на Русия в Украйна бързо стана ясно, че Европа няма производствен капацитет за артилерийски снаряди и естонците, които по онова време не произвеждали никакви снаряди, приели това като задължение. Сега правителството финализира сделка с производител на артилерийски боеприпаси.
„От гледна точка на националната сигурност, ако имате производствен капацитет в страната, можете да го използвате за собствените си нужди в кризисна ситуация“, посочва Индрек Сирп – специален съветник за развитие на отбранителната промишленост в Министерството на отбраната.
През последните две години Сирп проучва места, които биха могли да поберат индустриални паркове за производители на оръжие. През април правителството избра две петна – едното в Ермисту, в Югозападна Естония, другото – в Пихя-Кивиоли, в североизточната част на страната.
Талин планира да похарчи около 50 милиона евро за инфраструктура, преди там да се настанят фирми за ракети и взривни вещества, и Сирп очаква да бъдат вложени още 200 до 300 милиона евро. През ноември, позовавайки се на пазарния интерес, експертът каза, че правителството ще проучи създаването на два допълнителни индустриални парка.
Въпреки широката обществена подкрепа за укрепване на отбраната на Естония, част от усилията на управляващите се сблъскват с бюрокрация и съпротива от отделни общности. В Ермисту три местни организации с нестопанска цел и десетки физически лица заведоха дело за спиране на развитието на индустриалния парк, обвинявайки правителството, че игнорира произтичащите от изграждането му екологични и шумови проблеми.
Това тревожи играчи от отбранителния сектор, които казват, че правните и бюрократичните пречки пред производството на оръжие биха могли да забавят процеса в критичен момент.
„Не сме се движили достатъчно бързо“, отбелязва Калев Стойческу – председател на комисията по национална отбрана на естонския парламент. И допълва, че онова, което първоначално са искали да направят след четири до осем години, сега трябва да стане след една до три години, защото не е ясно как ще се развие международната ситуация със сигурността.
За украиннските производители на оръжие, свикнали да работят с тема на войната, адаптирането към новия контекст вероятно също ще е наложително. „Основното предизвикателство е прекомерната бюрокрация на европейския пазар“, коментира шефът на Skyassist Криничко. И допълва, че „понякога някои от изискванията на европейските лицензионни системи не съответстват напълно на изискванията на реалните бойни действия.“
Източник: Banker.bg
