Европейската централна банка (ЕЦБ) приключи двудневното си заседание за паричната политика на 19 март без да промени разходите по заемите, оставяйки депозитната лихва на досегашните 2% – решение, предвидено от почти всички анализатори. Другите два ключови лихвени проценти – на основните операции по рефинансиране и на краткосрочните кредити срещу обезпечение, също остават непроменени, съответно 2.15 и 2.4 процента.
В официалното изявление на банковия Управителен съвет след края на съвещанието се посочва, че „войната в Близкия изток направи перспективите значително по-несигурни, създавайки рискове за инфлацията и за икономическия растеж“. Банкерите смятат, че войната в Иран „ще окаже съществено влияние върху инфлацията в краткосрочен план чрез по-високи цени на енергията. А средносрочните последици ще зависят както от интензивността и продължителността на конфликта, така и от това как цените на енергията влияят на потребителските цени и икономиката“.
Моментът на въздържание е знаменателен. На 19 март европейските фючърсни газови контракти TTF скочиха с над 30%, достигайки 74 евро за MWh – най-високата цена за последните повече от три години, а суровият петрол сорт „Брент“ надхвърли 115 долара за барел.
Тези пазарни оценки са следствие на иранските удари по критични енергийни обекти в Близкия изток, които пораждат опасения от продължителни сривове на доставките. Икономистите, които следят ситуацията, отбелязват, че ако тези разходи се задържат на тези височини в продължение на няколко месеца, те биха могли да доведат до по-широк ценови натиск и да забавят всяка бъдеща лихвена редукция чак до 2027 година.
Паричните стратези на ЕЦБ твърдят, че са в добра позиция да се справят с несигурността от войната с Иран. Основанията: инфлацията е около целевата стойност от 2%, дългосрочните инфлационни очаквания са добре стабилизирани, а икономиката демонстрира устойчивост през последните тримесечия. Банкерите представиха и новите прогнози на експертите, включващи по изключение информацията, публикувана до 11 март.
В базовия сценарий се предвижда общата инфлация да бъде средно 2.6% през 2026 г., 2% през 2027 г. и 2.1% през 2028-а. Това е възходяща ревизия в сравнение с декемврийските прогнози, особено за 2026 година. Това се дължи на очакванията, че цените на енергията ще бъдат по-високи поради войната в Близкия изток. За базовия инфлационен показател, от който са изключени храните и енергията, екипът прогнозира средно 2.3% през 2026-а, 2.2% през 2027-а и 2.1% през 2028 година.
Банковите експерти оценяват икономическия растеж на средно 0.9% през 2026 г., 1.3% през 2027 г. и 1.4% през 2028-а. Това е низходяща ревизия, особено за тази година, отразяваща глобалните ефекти от войната в Залива върху пазарите за суровини, реалните доходи и доверието. В същото време, ниската безработица, солидните баланси на частния сектор и публичните разходи за отбрана и инфраструктура би трябвало да продължат да подкрепят растежа.
Становището на ЕЦБ за паричната политика следва решението на „Банк ъф Ингланд“, също от 19 март, да запази основния си лихвен процент на 3.75%, тъй като рязкото повишение на цените на петрола и газа след началото на войната с Иран поднови опасенията за инфлационен натиск. Ден по-рано подобна позиция зае и Федералния резерв, който остави базовия си лихвен диапазон в досегашните граници от 3.5-3.75 процента.
Източник: Banker.bg
