Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши основната си депозитна лихва с 25 базисни пункта – от 2.25% до 2.5%, в ход, който бе широко очакван от пазарите. Несигурността около войната между САЩ и Иран обаче продължава да затруднява прогнозите за по-дългосрочната парична политика на ЕЦБ. Инвеститорите ще следят внимателно изказванията на централните банкери за сигнали дали предстои ново затягане.
ЕЦБ очаква базисната инфлация, която изключва енергията и храните, да бъде 2.5% през 2026 г., 2.6% през 2027 г. и 2.3% през 2028 г.
Перспективите остават изключително несигурни, като рисковете за инфлацията са във възходяща посока, а тези за икономическия растеж – в низходяща“, посочи Управителният съвет на ЕЦБ.
Според банката ефектите от енергийния шок ще зависят от неговата продължителност и от това доколко ще се пренесат върху останалите цени в икономиката.
Преди заседанието пазарите оценяваха вероятността за увеличение с 25 базисни пункта на 100%, показват данни на LSEG.
Решението идва дни след като инфлацията в еврозоната достигна 3.3% през август, а поскъпването на енергията се ускори до 14.3%. Цените на стоките и услугите не спират да растат и в България – според експресните оценки на Националния статистически институт годишното поскъпване в страната през миналия месец е 5.1% при отчетени 4.5% през предходния.
Като нетен вносител на енергия еврозоната е особено чувствителна към напрежението в Близкия изток. Заплахите за трафика през Ормузкия проток доведоха до рязко поскъпване и силна волатилност на петрола, а инфлацията остава над целта на ЕЦБ от 2%.
Разходите по държавното финансиране също нараснаха рязко през последните седмици. Доходността по европейските облигации достигна най-високите си нива от десетилетия, тъй като инвеститорите започнаха да залагат на по-висока инфлация и нови увеличения на лихвите.
През юни ЕЦБ повиши лихвите за първи път от 2023 г. – до 2.25% – и стана първата голяма централна банка, която затегна политиката си в отговор на войната. На следващото заседание лихвите бяха оставени без промяна. Тогава президентът на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта, че банката не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвите и ще продължи да взема решения заседание за заседание.
Според Феликс Федър, икономист в Aberdeen, остава напълно възможен сценарий, при който след сегашното увеличение лихвата бъде задържана продължително на 2.5%.
Икономиката на еврозоната се оказа по-устойчива, отколкото ЕЦБ очакваше, но високите енергийни цени, перспективите за ръста на заплатите и все още повишените инфлационни очаквания ще държат вниманието на централните банкери върху риска от нов ценови натиск“, посочи той, цитиран от CNBC.
В същото време базисният инфлационен натиск отслабва, ръстът на заплатите остава сравнително умерен, а доказателствата за широко разпространени вторични ефекти от енергийния шок засега са ограничени.
Подобен сценарий обаче вероятно ще изисква деескалация между САЩ и Иран и успокояване на енергийните пазари – перспектива, която засега не изглежда близка.
Инвеститорите остават разделени за това докъде ще стигне цикълът на повишения. Проучване на Deutsche Bank показва, че над една трета от анкетираните очакват пик на лихвата при 2.75%, една четвърт смятат, че ЕЦБ ще спре на 2.5%, а още толкова виждат крайно ниво от 3%.
Последният сценарий предполага още две увеличения, преди ЕЦБ да приключи със затягането на паричната политика.
Източник: Economic.bg
