Европейската централна банка (ЕЦБ) ще предложи да се опростят правилата за капиталовите буфери на кредиторите, като се съкратят някои от сложните регулации, въведени след световната финансова криза, споделили пред агенция „Ройтерс“ два източника, запознати с предложенията. Списъкът с мерки, които вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос ще представи на репортери на 11 декември, залага по-малко, а не по-ниски изисквания за размера на капитала, който банките трябва да държат, за да се предпазят от потенциални сътресения. Това е по-консервативен подход от предприетите напоследък от регулаторите във Великобритания и Съединените щати и може да разочарова банкерите, които се надяваха на повече облекчения.
Препоръките, които са резултат от компромис между различните страни членки на Европейския съюз, биха обединили буфера за системен риск (SyRB) и антицикличния капиталов буфер (CCyB) – две отделни капиталови изисквания, определени от националните надзорни органи, уточняват двата пожелали анонимност източника.
Препоръките на ЕЦБ ще бъдат разгледани от Европейската комисия, която споделя правомощието да предлага промени в законодателството на блока с Европейския парламент и Съвета на ЕС, в който заседават държавите членки. Подобни промени биха отнели години и биха могли да възобновят дългогодишните дебати по темата докъде трябва да стигне Европа в разхлабването на регулациите, предназначени да предпазят данъкоплатците от необходимостта да спасяват колабиращи банки.
Банкерите твърдят, че правилата са твърде сложни
Буферите SyRB и CCyB бяха въведени от 27-членния ЕС като част от проведената реформа след кризата, целяща да предотврати друг срив в банковия сектор, подобен на този, наблюдаван през 2007-2008 година. Банкерите се оплакват, че тези правила са твърде сложни и ги поставят в неизгодно положение по отношение на американските им конкуренти, особено във време, когато администрацията на Доналд Тръмп в Съединените щати води кампания за дерегулация.
На 5 декември американските регулатори отмениха насоките, насочени към ограничаване на кредитирането със заемни средства, което помогна за пренасочването на бизнеса към по-рехаво регулираните фондове за частни кредити.
„Банк ъф Ингланд“ пък понижи през миналата седмица оценката си за това колко капитал трябва да държат кредиторите – първото намаление от кризата насам – в опит да стимулира кредитирането и да подкрепи растежа, въпреки че остави непроменен антицикличния си капиталов буфер.
Докладът на ЕЦБ, който е кулминацията на месеците работа на работна група за опростяване на регулирането, ще подкрепи идеята за редуциране на изискванията до само два вида – тези, които могат да бъдат освободени в моменти на стрес, и онези, които банките трябва да държат по всяко време. Работата на групата ще предложи също така преглед на правилата за малките кредитори и хармонизиране на отчетите на банките за предоставяне на информация до надзорниците, органите за преструктуриране и статистическите служби, с цел намаляване на разходите за съответствие.
Липсва желание за редуциране на общите изисквания
SyRB позволява на националните регулатори да изискват допълнителен капитал, когато съзрат рискове, непокрити от други изисквания. Обединяването му с CCyB, който е предназначен да ограничи кредитния бум, би намалило броя на изискванията, без непременно да облекчи общите разпоредби. Колко капитал ще е необходим на банките в рамките на комбинирания буфер ще зависи от националните надзорници.
Трети източник, запознат с идеите на ЕЦБ, твърди, че усилията за опростяване трябва да премахнат дублирането на правилата, но не и да намалят общите капиталови изисквания. SyRB в момента варира от едва 0.5% в страни като Чехия и Италия до 7% в Дания и може да се прилага повсеместно или само за някои видове заеми, като например ипотеките за недвижими имоти.
Препоръките на ЕЦБ са компромис между националните власти в еврозоната, но показват липсата на консенсус в други области, добавят източниците.
Например, Франция настояваше за опростяване на изискванията, регулиращи размера на капитала, който седемте най-големи кредитни институции в Европа (четири от които са френски) трябва да имат, за да поемат загуби, ако фалират.
Германия пък, където регионалните и по-малките банки все още съставляват близо половината от общия брой, искаше по-лекото им третиране и по-строга зависимост от акции, а не от конвертируеми облигации, за изпълнение на някои изисквания.
Нито една от идеите не получи достатъчно подкрепа и ще се появи само като опция в доклада.
Източник: Banker.bg
