Европейската централна банка (ЕЦБ) ще свири в близките дни старта на мащабното пренареждане на висшите си ръководни позиции – състезание, което в крайна сметка ще реши кой ще наследи шефката на институцията Кристин Лагард. Четири от шестте места в изпълнителния борд на ЕЦБ ще се овакантят до края на 2027 г., започвайки с вицепрезидента Луис де Гиндос, чийто мандат ще приключи през май 2026 година. Мандатите на Лагард, главния икономист Филип Лейн и Изабел Шнабел ще изтекат през 2027-а, което ще породи конкуренция между столиците на еврозоната за овладяване на най-влиятелните роли в паричната политика на блока.
Състезанието за позицията на де Гиндос ще съвпадне с промените в ръководството на Федералния резерв на Съединените щати, защото мандатът на председателя Джеръм Пауъл (когото президентът Доналд Тръмп нарече „глупак“) също изтича през май. ЕЦБ смятала да поиска от Брюксел да започне официалния процес по замяната на испанеца, твърдят три лица, запознати с графика. Министрите на финансите от еврозоната щели да започнат да обсъждат въпроса тази седмица, каза един от източниците. Националността и позицията по паричната политика на следващия заместник председател на институцията ще имат значителна формирането на екипа, който ще наследи Лагард, предвид сложния баланс на силите сред членове на еврозоната.
Председателството на ЕЦБ е една от най-добре платените длъжности в бюрокрацията на Европейския съюз с основна заплата от 466 000 евро годишно, плюс обезщетения, и приблизителна шестцифрена сума за членство в борда на директорите на Банката за международни разплащания.
Зад кулисите борбата за най-високия пост вече е започнала, като двама основни претенденти маневрират, за да заменят Лагард: бившият управител на нидерландската централна банка Клаас Кнот и президентът на Бундесбанк – Йоахим Нагел. Трети кандидат, който според един от източниците „би покрил всички критерии“, е бившият председател на Испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос, сега генерален мениджър на Банката за международни разплащания.
„Представянето на целия набор от европейски държави членки на блока на еврото в борда на ЕЦБ е изключително сложна задача“, коментира Йенс Айзеншмит – главен икономист за Европа в „Морган Стенли“ и бивш старши анализтор в ЕЦБ.
Съществува неписано правило, че никоя страна не може да заема две места в борда, а правителствата се стремят да балансират между позициите на „ястребите“ и „гълъбите“.
Източноевропейските и балтийските държави, които се присъединиха към еврозоната от 2007 г. нататък, най-накрая искат глас в борда, като Латвия открито се стреми към място. Финландия реши да предложи управителя на централната си банка Оли Рен, икономист и бивш еврокомисар, за кандидат за вицепрезидент, а хърватското правителство е готово да номинира управителя на централната си банка Борис Вуйчич, посочва запознато с въпроса лице. Рен е един от по-умерените гласове в управителния съвет на ЕЦБ, който предупреждава за риска инфлацията да падне под целевите 2% годишно на институцията.
Балансът между половете също е важен фактор. В исторически план, изпълнителният борд на ЕЦБ е доминиран силно от мъже. От 1998 г. насам само 19% от членовете му са били жени. „Франция, както и Европейският парламент, ще наблегнат специално на въпроса за пола“, твърди близко до дебата лице. Заместник-председателят на „Банк дьо Франс“ Агнес Бенаси-Кере и нейната гръцка колежка Кристина Папаконстантину се разглеждат като силни претендентки за място в борда, както и главният икономист на ОИСР Лорънс Буун и професор Елен Рей от Лондонското бизнес училище, според добре информираните източници.
Лагард, която по-рано тази година опроверга слуховете, че може да напусне преждевременно ЕЦБ, подкрепи през октомври Кнот като потенциален наследник. „Той има интелекта, издръжливостта (и) е способен да приобщава хора, а това е умение, което е рядко и много необходимо“, коментира тя пред нидерландския подкаст College Leaders in Finance. И добави, че председателството на управителния съвет изисква добри социални умения, тъй като много шефове на национални централни банки са „примадони“. Все пак, дамата отбеляза, че „Кнот не е единственият“.
Нидерландецът – с три десетилетия опит в МВФ, Централната банка на Нидерландия и Съвета за финансова стабилност – започна като ястребов глас в ранните дни на кризата с държавния дълг в еврозоната, но впоследствие възприе по-нюансирана гледна точка. Ранен поддръжник на подхода „всичко каквото е необходимо“ на бившия президент на ЕЦБ Марио Драги за защита на еврото по време на трусовете, той беше и един от гласовете в подкрепа на все още неизползваната схема за спешно изкупуване на облигации от ЕЦБ. Тя беше създадена през 2022 г., за да се предотвратят по-високите лихвени проценти, които биха могли да предизвикат нова дългова криза.
Някои запознати обаче смятат, че влиятелни гласове в Италия и други южни страни може да таят резерви за предишните му позиции, тъй като той открито се противопоставяше на противоречивата ултраекспанзивна парична политика на Драги.
Според запознати със ситуацията, Нагел е започнал да лобира в Берлин да го подкрепи като следващ шеф на ЕЦБ. В последно време той е изнесъл серия от речи и интервюта, включително в Гърция, Испания, Индия и Съединените щати по теми като „подготовката на Европа за новата ѝ глобална роля“. Германия, макар и най-големият член на еврозоната, никога не е заемала председателския пост на институцията. В тази връзка Ларс-Хендрик Рьолер, който беше главен икономически съветник на бившия германски канцлер Ангела Меркел коментира за телевизия „Блумбърг“, че смята „че би било крайно време (германец да ръководи ЕЦБ), но е сложно“.
Нагел, който има силни позиции и връзки като член на германската Социалдемократическа партия, е възприеман като приветлив човек с умерени възгледи. Служители на Бундесбанк, които работят в тясно сътрудничество с него, го описват като „политическо животно“. Под негово ръководство Бундесбанк смекчи ортодоксалната си парична политика. Миналата година Нагел заяви, че „основите на германската индустриална машина са все още непокътнати“. Една от пречките пред него ще бъде доминиращата позиция на Германия в други ключови институции на ЕС: Урсула фон дер Лайен ръководи Европейската комисия, Клаудия Бух – Единния надзорен механизъм за банковия сектор, а Верена Рос председателства Европейския орган за ценни книжа и пазари.
В исторически план, Берлин не е смятал председателството на ЕЦБ за стратегическо национално значение, особено след като спечелването му би изисквало отстъпки в други области. Служител на германското правителство заяви неотдавна, че „няма индикации това да се е променило с идването на канцлера Фридрих Мерц“. И добави, че за него не е ясно защо консервативен канцлер трябва да се бори за социалдемократ.
Испания, подобно на Германия, никога не е председателствала ЕЦБ и е единствената голяма икономика в еврозоната, която в момента се гордее със значителен растеж. След напускането на де Гиндос, Испания също няма да бъде представена в изпълнителния съвет. Ернандес де Кос, бивш преподавател по икономика в испанското бизнес училище Instituto de Empresa и университета „Карлос III“ в Мадрид, има както академичен, така и институционален опит. Като председател на Испанската централна банка той си спечели име на прагматичен глас в управителния съвет.
Работата в ЕЦБ обаче е част от по-широк пазарлък между членовете на еврозоната. Потенциална победа на кандидат от крайнодесния „Национален сбор“ на френските президентски избори през 2027 г. би могла да усложни процеса още повече. Или, както отбелязва ветеран в централната банка: „за съжаление, квалификациите не са непременно решаващият фактор“.
Източник: Banker.bg
