Европейската централна банка (ЕЦБ) „ще направи всичко необходимо“, за да поддържа инфлацията в рамките на целта си, заяви един от водещите ѝ представители.
В интервю за CNBC във вторник управителят на Banque de France Франсоа Вилроа дьо Гало се опита да успокои пазарите на държавен дълг, като подчерта, че европейските централни банкери са решени да ограничат последиците от войната с Иран.
Рязкото поскъпване на петрола – вследствие на фактическото затваряне на Ормузкия проток – засили опасенията, че енергийна криза може да доведе до ново ускоряване на инфлацията на различни пазари.
Вилроа дьо Гало, който е член на Управителния съвет на ЕЦБ, добави, че европейските институции „ще направят всичко необходимо като независима централна банка, за да върнат инфлацията към целевото равнище“.
Ако говоря от името на ЕЦБ, това означава да направим всичко необходимо, за да върнем инфлацията към 2% в средносрочен план. Пазарите могат да бъдат спокойни за това“, заяви той пред CNBC.
Инфлацията в еврозоната бе спаднала под целта на ЕЦБ – до 1.9% – преди началото на войната в Близкия изток след съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран, започнали на 28 февруари. През април инфлацията в еврозоната се ускори до 3% спрямо 2.6% през март.
Европа е особено уязвима към енергийни сътресения, тъй като е голям нетен вносител на енергия. Цените на бензина, дизела и авиационното гориво скочиха през последните месеци, което доведе до държавни интервенции в някои страни и предупреждения за възможни отменени полети през лятото.
Вилроа дьо Гало заяви пред CNBC, че съществуват опасения инфлацията да се пренесе върху финансовите пазари, като това е особено видимо при държавните облигации.
Ефектът от конфликта в Близкия изток е ясен“, каза той пред CNBC. „В краткосрочен план има значителен първичен натиск нагоре заради цените на енергията, но наша отговорност – дори бих казал наш ангажимент – е да предотвратим вторичните ефекти.“
Световните пазари на държавен дълг са силно волатилни от началото на войната. Доходността по 10-годишните германски облигации – бенчмарк за еврозоната – се е повишила с около 32 базисни пункта, докато облигациите на други държави от еврозоната отбелязаха още по-големи колебания.
Доходността и цените на облигациите се движат в противоположни посоки. Повишението на доходността идва на фона на очакванията на инвеститорите за по-висока инфлация и по-агресивна парична политика.
Вилроа дьо Гало обясни, че миналия месец ЕЦБ е оставила основния си лихвен процент без промяна – на ниво 2% – тъй като институцията не е разполагала с достатъчно данни за риска от т.нар. вторични инфлационни ефекти.
Сред тях са показателите за базовата инфлация без енергия и храни, инфлационните очаквания на домакинствата и бизнеса, както и ръстът на заплатите.
Данните до момента показват, че това е основно първичен ефект, но трябва да сме изключително бдителни по отношение на възможните вторични ефекти“, каза той. „Така че, отново, не се съмнявайте – ще действаме толкова, колкото е необходимо.“
Според данни на LSEG, пазарите почти изцяло очакват повишение на лихвите на заседанието на ЕЦБ през юни, като повечето трейдъри прогнозират увеличение с поне 50 базисни пункта до края на годината.
В края на март президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че централната банка е готова да повиши лихвените проценти, дори ако очакваното ускоряване на инфлацията се окаже временно.
Ако шокът доведе до значително, макар и не прекалено трайно, надхвърляне на нашата цел за инфлацията, може да бъде оправдана известна корекция на политиката“, заяви Лагард по време на конференцията The ECB and Its Watchers във Франкфурт, Германия.
„Да оставим подобно отклонение напълно без реакция би могло да създаде комуникационен риск – обществеността може трудно да разбере реакционна функция, която не реагира.“
В интервю за CNBC по време на Пролетната среща на Международния валутен фонд във Вашингтон миналия месец президентът на германската Bundesbank Йоахим Нагел заяви, че волатилността на цените на петрола е поставила ЕЦБ „между базовия и негативния сценарий“.
Мартинс Казакс, управителят на централната банка на Латвия и член на Управителния съвет на ЕЦБ, предупреди за възможна „многопластова“ комбинация от икономически шокове.
Източник: Economic.bg
