Европейската централна банка (ЕЦБ) може да бъде принудена да обмисли ново намаление на лихвените проценти, ако по-нататъшното поскъпване на еврото започне да оказва натиск върху инфлационните перспективи, заяви управителят на австрийската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Мартин Кохер. Но отбеляза, че последният ръст на единната европейска валута към зелените пари засега е „скромен“ и не изисква реакция.
По-силното евро би намалило цените на вноса и би подкопало конкурентоспособността спрямо американските съперници, посочи Кохер. Въпреки това, той подчерта, че икономиката на еврозоната е била по-устойчива от очакванията и че е „предпазлив оптимист“ за тазгодишния растеж.
Австрийският банкер смята, че няма непосредствена нужда от промяна на лихвените проценти на предстоящото двудневно съвещание на управителния съвет на ЕЦБ на 4 и 5 февруари, но подчерта, че е важно да се запазят всички опции на фона на несигурността.
„Важно е да има пълна възможност за избор“ и в двете посоки, каза той. „Паричната политика трябва да може да реагира на всякакви въдникващи рискове бързо и решително“.
Паричните стратези поддържат разходите по заемите стабилни от юни 2025-а, преценявайки, че това е правилната позиция, тъй като инфлацията се колебае около целевите 2% годишно. Последните прогнози на ЕЦБ предвиждат само незначителен спад под тази стойност преди тя да бъде възстановена. Инвеститорите и икономистите пък не предвиждат промени в лихвените проценти в обозримо бъдеще.
Рискът Доналд Тръмп обаче остава. И дори заплахите за Гренландия и от подновените митнически претенции да бъдат отменени, те служат като предупреждение колко рязко може да се промени средата.
На последното си съвещание в края на миналата година служители на ЕЦБ също призоваха за пълна гъвкавост, ако перспективите се променят или възникне голям шок, става ясно от доклад, публикуван миналата седмица.
„Искаме да можем да реагираме бързо на всичко, което се случва“, каза Кохер. И призова колегите си да бъдат бдителни за евентуални последици и „ефекти върху развитието на европейската икономика“. Той определи рисковете от спад като „доста съществени“, въпреки че посочи и германските стимули и „много високата“ норма на спестявания в Европа като фактори, които биха могли да подкрепят растежа.
Предвижда се БВП на еврозоната да се увеличи с повече от 1% тази година, отчасти благодарение на държавните разходи за инфраструктура и отбрана в Германия и извън нея. Проучвания на активността на бизнеса от S&P Global показаха през миналата седмица, че частният сектор е запазил умерен растеж през януари.
Междувременно, инфлацията се понижи до 1.9% през декември и се очаква да се забави допълнително в началото на годината. Основният ценови натиск обаче остава по-упорит, особено в сектора на услугите.
„Докато наблюдаваме умерено отклонение от целта, мисля, че сме добре“, каза Кохер. „Но ако има ясно движение в която и да е посока и получаваме все повече данни в тази посока, тогава е важно да го наблюдаваме отблизо и да можем да реагираме.“
Що се отнася до валутния курс, Кохер е убеден, че ЕЦБ трябва да следи за всяко по-нататъшно укрепване на еврото след възхода му през последните дни. „Това, което трябва да наблюдаваме сега, през следващите няколко седмици и месеци, е дали поскъпването ще продължи и може би дори ще се ускори“, каза той. И допълни, че „в момента не се наблюдава тгова. Но събитията, които се случиха през последните няколко дни, пораждат известно безпокойство.“
Източник: Banker.bg
