Европейската централна банка (ЕЦБ) ще трябва да помисли за увеличение на лихвите още през идния месец, ако ценовият натиск се засили допълнително поради войната с Иран, според члена на Управителния съвет Йоахим Нагел. „Възможно е средносрочните перспективи за инфлацията да се влошат и инфлационните очаквания да се повишат устойчиво, което означава, че вероятно ще е необходима по-рестриктивна парична политика“, коментира той за агенция „Блумбърг“ на 20 март. Председателят на Бундесбанк добави, че „по-надеждни данни за това се очаква да бъдат налични до следващото заседание на Управителния съвет на ЕЦБ след шест седмици“.
Нагел припомни последния скок на цените, предизвикан от руската инвазия в Украйна през 2022 г., като заяви, че опитът „ще играе важна роля в този контекст“, дори ако ЕЦБ днес „се намира в по-добра изходна позиция“.
Забележките на германския банкер показват нивото на тревога от повишаващите се цени на енергията от конфликта в Близкия изток, заплашващи да качат инфлацията и същевременно да забавят икономическия растеж.
Въпреки че паричните стратези на еврозоната запазиха лихвените проценти непроменени за шесто поредно заседание на 19 март, те ще трябва да се подготвят да увеличат разходите за обслужване на кредитите, ако последиците от войната тласнат инфлацията много над целевата стойност, съобщиха запознати със ситуацията лица. Новите прогнози на ЕЦБ са за 2.6% ръст на потребителските цени – доста над очакванията. В екстремен сценарий, при който прекъсванията в доставките на петрол и природен газ продължат до края на 2026-а, инфлацията ще достигне пиковите 6.3% през първото тримесечие на 2027 г., се посочва в новите оценки на институцията.
Въпреки всичко, банковата шефка Кристин Лагард наблегна, че тя и колегите й са „добре позиционирани и добре екипирани да се справят с разгръщането на голям шок“. И са решени да стабилизират инфлацията на целевите 2% годишно.
Официалното съвещание на ЕЦБ се проведе само часове след ескалацията на конфликта в Близкия изток, при която иранските ракети повредиха най-големия завод за износ на втечнен природен газ в света в Катар, причинявайки щети, чието отстраняване може да отнеме години. Подобен развой поставя паричните стратези в трудна ситуация. Те казват, че няма да позволят повторение на рекордния скок на инфлацията през 2022-а и 2023-а и обещават да действат решително. Но по-скъпата енергия едновременно рискува да провали икономическото възстановяване на региона.
Нагел, който определи решението на 19 март „подходящо“, постави акцент върху цените и нарече сегашната ситуация „предизвикателна“. Той смята, че „по-нататъшното развитие на конфликта ще окаже голямо влияние върху средносрочната инфлация“ и че бъдещите решения на ЕЦБ ще „зависят от това“. И подчертава, че органите, определящи банковите лихвени проценти, „ще поддържат разумна позиция по паричната политика и ще действат с необходимата решителност. Нашата основна задача е ценовата стабилност. Всички печелят от това“.
Колегата на Нагел – Франсоа Вилроа дьо Гало, пък отбеляза: „Изцяло сме ангажирани със стабилизирането на инфлацията на нивото на нашата средносрочна цел от 2%“. Сблъскваме се с несигурност и чакането днес ще ни позволи да видим кой сценарий се развива … (от публикуваните на 19 март) няколко различни сценария. Но имаме капацитета да действаме колкото е необходимо и когато е необходимо.“
Инвеститорите вече предвиждат две повишения с по четвърт пункт всяко тази година.
Преди войната в Иран, Вилроа беше склонен да заема по-умерена позиция от колегите си, подчертавайки, че рисковете от отслабване на инфлацията са по-значителни от тези от повишаването й. Ръководителят на „Банк дьо Франс“ посочва също, че „това (решението от 19 март) не е нито бездействие, нито прекалена реакция.“ Той е убеден, че „не трябва да основаваме средносрочната си политика на ежедневните колебания в цените на петрола …. а трябва да се изправим пред несигурността, да се справим с нея, доколкото можем, и да действаме с капацитета си да го направим, доколкото е необходимо и когато е необходимо.“
Източник: Banker.bg
