Според проучване на Европейската централна банка (ЕЦБ), относително ограничен ценови шок може да предизвика масивен инфлационен натиск, ако засегне тясно свързана мрежа от фирми. Това се дължи на верижните реакции, преминаващи през веригите на предлагане, при които разходите за продукцията на една фирма са разноски на входа на друга. Това е обяснено в статия, публикувана на 27 януари на уебсайта на ЕЦБ. Нейни автори са икономистът на банката Антон Наков и колегата му Мишел Гасибе, който работи в Центъра за изследвания на международната икономика в Барселона.
„Тези каскади нарастват непропорционално, когато шокът е голям“, посочват експертите. „Голям срив – като например голям спад в производителността или устойчив скок в световните цени на суровините – може да предизвика вълна, която да залее голяма част от икономиката“.
Констатациите помагат да се обясни защо инфлацията в еврозоната скочи над 10% след руската инвазия в Украйна, довела до рязко повишение на цените на енергията. По онова време европейските централни банкери подцениха последиците за потребителските цени и сега признават, че са реагирали със закъснение.
Три години след атаката инфлацията и основният лихвен процент на ЕЦБ са отново 2%, а икономистите изучават как подобни грешки могат да бъдат избегнати в бъдеще.
Наков и Гасибе са установили, че стандартните макроикономически модели трудно обясняват както скока на инфлацията, наблюдаван от 2022 г. насам, така и честотата, с която предприятията променят цените си. Поради което са създали подробна икономическа картина с почти 40 сектора, свързани чрез реалистични взаимоотношения между входа и изхода, които възпроизвеждат както скока в цените, така и необичайно бързия темп на корекции.
„Инфлационният скок след пандемията не беше предизвикан от алчни фирми или прекалено експанзивна парична политика, а от неочаквани стъпаловидни ценови шокове през тясно свързана производствена мрежа“, заключават Наков и Гасибе. Те допълват, че е от съществено значение да се обръща голямо внимание на тези механизми, за да се разберат бъдещите инфлационни рискове и да се разработи ефективен политически отговор.
Изследването им съдържа и изводи за това кога увеличението на цените е обусловено от търсенето, а не от предлагането. Мрежите забавят корекциите в такива случаи, „което означава, че разхлабването или затягането на паричната политика може да стимулира или да ограничи икономиката, без непременно да генерира прекомерна инфлация или дефлация“, констатират анализаторите.
Източник: Banker.bg
