Изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия за чист, справедлив и конкурентен преход Тереса Рибера отхвърли призивите за смекчаване на правилата за сливания и придобивания, чиято цел е да помогне на блока да създаде свои собствени бизнес гиганти, които да се конкурират с американските и китайските съперници.
„Не е необходимо те (правилата) да се разхлабват“, коментира Рибера пред агенция „Блумбърг“. „Ако някой си е помислил, че този призив за създаване на шампиони е аргумент за дерегулиране, премахване или орязване на предпазните мерки, греши. Това не може да бъде и няма смисъл; бихме убили кокошката, която снася златните яйца“, допълва тя. „Необходимо е да се интерпретира реалността и ако облекчаването означава толериране на злоупотреби, отговорът очевидно е „не“, подчерта еврокомисарят социалис на среща на прогресивни партии, организирана от испанския премиер Педро Санчес.
Позицията на Рибера подчертава различията в подхода с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, която посочи доклада на бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги от 2024 г. за конкурентоспособността на блока като план за реформи, включително промяна на режима за проверка на сделки, критикуван отдавна като пречка за създаването на мощни местни играчи в сектори като телекомуникациите.
Коментарите на еврокомисаря по антитръстово законодателство идват в момент, когато Брюксел подготвя публикуването на нови насоки за сливания и придобивания още следващия месец – част от най-задълбочения за последните две десетилетия преглед на политиката в областта на конкуренцията на фона на нарастващите тревоги от изоставане след Съединените щати и Китай. Тя се противопоставя на идеята „да има един или двама оператори на пазар, където съперничеството дава възможност за иновации, скокове напред, намаления на цените, ползи за потребителите“, само за да се създаде „привидност, че има един-единствен европейски шампион“.
„Първо, това е лошо за потребителите, но второ, ще ограничи стимулите да продължаваме да се конкурираме, да инвестираме, да правим нововъведения“, казва Рибера. „Може да се окажем изпреварени от трети страни, защото има много други части на света, където има много участници, които също искат да бъдат много конкурентни. Следователно, това е лошо по дефиниция.“ Дамата допълва, че „в много случаи“ има призиви за консолидация в сектори, където няма интегриран пазар, а по-скоро 27 национални пазара. „Нека интегрираме пазара“, каза тя, дори това да е свързано с преодоляване на националната съпротива.
Един от приоритетите на новите насоки е да се засили ранната фаза на обвързване, първоначалната оценка на предложените сливания или придобивания, за да се избегне проточването на процесите в Брюксел с години. „Необходимо е предварително да се сподели с икономическите оператори, че освен цената и защитата на интересите на потребителите, нещата са свързани и с други важни обществени интереси, като например технологични иновации, устойчивост или издръжливост“, подчертава Рибера.
Оценката на краткосрочните ценови ефекти обаче е по-лесна от претеглянето на средносрочните ползи или рискове. „Трябва да бъдем прозрачни за начина, по който ще определяме и оценяваме критериите“, посочва Рибера. „В много случаи тези ползи за обществото като цяло не се материализират до по-дълъг период от време“, което прави процеса по-труден.
Новият подход подчертава промяна в мисленето на Европа, тъй като руската инвазия в Украйна и напрежението с Иран повдигат въпроси за стратегическата автономия на блока. Брюксел вече е блокирал сливания, като например предложеното железопътно обединение между „Сименс“ и „Алстом“ – ход, който според някои е възпрепятствал конкуренцията с китайските и американските фирми.
Източник: Banker.bg
