Според нов доклад изключително горещото лято в Европа е отнело живота на над 50 000 души в градските райони, което го прави „най-смъртоносното в историята на наблюденията“, пише Euronews.
Изследователите са категорични за причината – изменението на климата, предизвикано основно от изгарянето на изкопаеми горива, е отговорно за около две трети от тези допълнителни смъртни случаи, свързани с жегите.
Тази стойност значително надхвърля предишните най-високи показатели от около 29 000 смъртни случая през лятото на 2022 г. и 28 000 през 2003 г. в обхванатите от модела райони.
Данните свидетелстват за екстремните горещини, на които беше подложен най-бързо затоплящият се континент в света между юни и август тази година. Поредица от горещи вълни доведе до температури в Западна Европа, които бяха с 2.9°C над средните за периода 1991 – 2020 г., а в някои дни отклонението достигна дори 12°C. Горещините често засягаха държави, които нито са свикнали с подобни температури, нито са подготвени за тях.
Тези числа са тревожно напомняне, че все по-горещите ни и по-екстремни лета оказват все по-сериозно въздействие върху общественото здраве“, казва д-р Клеър Барнс, съавтор на изследването и специалист по екстремни метеорологични явления и климатични промени в Импириъл Колидж Лондон.
Близо една трета от предполагаемите смъртни случаи са настъпили по време на особено интензивната гореща вълна между 17 юни и 1 юли, когато температурите са били средно с 5.3°C над нормата.
За проучването
В проучването са използвани математически модели за оценка на допълнителните смъртни случаи, свързани с високите температури през летните сезони от началото на века насам.
Действителният брой смъртни случаи, причинени от горещините, всъщност не може да бъде пряко наблюдаван или измерен“, обяснява д-р Малкълм Мистри, съавтор на проучването и доцент по климатично и геопространствено моделиране в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина (LSHTM).
„Ето защо горещините често са наричани „тихият убиец“, тъй като броят на жертвите им остава подценен в редица региони по света.“
Учените са използвали данни за температурите и модели, основани на исторически установената връзка между горещините и смъртността, за да изчислят броя на жертвите през лятото на 2026 г. Те са взели предвид географските и екологичните особености, социално-икономическите фактори, достъпа до здравни услуги и зависимостта между температурите и смъртността при различните възрастови групи.
Моделирането е обхванало 854 градски района в Европейския съюз, Обединеното кралство, Норвегия и Швейцария, в които живеят около 40% от населението на 30-те изследвани държави.
За сравнение е използвано отделно изследване за определяне на влиянието на климатичните промени, обхващащо летните сезони от 2000 до 2025 г. Резултатите за тези години до голяма степен съвпадат с официалните статистически данни, публикувани от националните здравни власти. Много европейски държави все още не са оповестили окончателните си данни за лятото на 2026 г.
След това изследователите са сравнили действително измерените температури с тези, които биха се очаквали при липса на затоплянето, причинено от изменението на климата, за да оценят броя на допълнителните смъртни случаи вследствие на климатичните промени.
Като цяло 65% от допълнителните смъртни случаи, свързани с горещините през лятото на 2026 г., или около 32 000 души, се дължат на изменението на климата, причинено от човешката дейност. За сравнение, в началото на века се е смятало, че то е отговорно за около 40% от смъртните случаи, свързани с високите температури.
Това е поредното напомняне както за необходимостта от въвеждане на целенасочени мерки за защита на най-уязвимите хора от все по-екстремните горещини, така и за нарастващата нужда от бърз отказ от изкопаемите горива, за да се забави темпът на климатичните промени и да се ограничи бъдещото затопляне“, казва д-р Барнс.
Кои хора са най-застрашени от екстремните горещини?
Най-уязвимите хора са изложени на най-голям риск от екстремните горещини. Сред тях са хората, страдащи от различни заболявания, възрастните и много малките деца, както и тези, които не могат да се преместят на по-хладно място поради физически или социално-икономически причини.
Според проучването за лятото на 2026 г. хората на възраст 85 и повече години представляват приблизително половината от предполагаемите жертви. Горещините обаче са засегнали и по-младите възрастни. Изчислено е, че сред хората на възраст между 20 и 44 години е имало около 800 допълнителни смъртни случая, а общият брой на починалите под 65-годишна възраст е приблизително 6000.
Изследователите са установили и географски различия, като в Южна Европа са регистрирани значително повече смъртни случаи, свързани с високите температури, отколкото в Северна Европа. Това се дължи основно на по-високите температури в южните държави, но роля играят и други фактори, които увеличават уязвимостта на населението.
Например фактори като повишените нива на замърсяване на въздуха, недостатъчно развитата инфраструктура от зелени пространства, достъпността на здравните системи и предупрежденията за опасни горещини“, обяснява д-р Гарифалос Константинудис, съавтор на проучването и доцент в Института „Грантъм“ към Импириъл Колидж Лондон.
Коя държава е най-тежко засегната?
Рисковете за общественото здраве от изключително горещото лято в Европа са били огромни, като правителствата на няколко държави са издавали предупреждения за опасни температури и са публикували текущи оценки на смъртността, свързана с горещините.
Според доклада за лятото на 2026 г. Италия е понесла най-голям брой допълнителни смъртни случаи вследствие на високите температури – общо 13 303. Следват Франция със 7268 и Испания с 6824 смъртни случая.
Държавите с традиционно по-хладен климат също са изпитали сериозни затруднения заради горещините. Опасността там е била допълнително засилена от инфраструктурата, проектирана за различни климатични условия, както и от факта, че населението не е свикнало с толкова високи температури.
В Германия са изчислени около 6340 допълнителни смъртни случая, а в Обединеното кралство – 4354.
В Обединеното кралство лятото традиционно е най-спокойният период за здравната ни система. Това лято обаче търсенето на медицинска помощ и натоварването бяха сравними с тези през особено тежък зимен сезон на вирусни инфекции“, казва Андрю Хартъл, професор по анестезиология в Империъл Колидж Хелткеър.
Точността на моделирането означава, че подобни методи могат да позволят на здравните системи да се подготвят за екстремни метеорологични явления, преди те да настъпят.
Освен намаляването на емисиите на парникови газове с цел ограничаване на бъдещото затопляне, градовете могат да инвестират в създаването на повече зелени и водни пространства, които имат допълнителни ползи – понижават температурите и подобряват качеството на въздуха.
Източник: Economic.bg
