Два малки космодрума в далечния север на Швеция и Норвегия се надпреварват кой пръв ще изстреля сателити от континентална Европа в космоса в момент, когато регионът се стреми да намали зависимостта си от американски играчи, пише Reuters.
Политиката на президента на САЩ Доналд Тръмп „Америка на първо място“, както и войната в Украйна, подтикнаха Европа да подсили собствените си способности в различни области – включително в отбраната и космическите дейности.
На фона на опасения, че Илон Мъск – някогашен съюзник на Тръмп – може да ограничи достъпа на Украйна до неговите 7 000 сателита Starlink, от които зависят нейните комуникации, Европа бърза да намери алтернативи.
Но задачата е изключително трудна.
През 2024 г. Съединените щати са извършили 154 изстрелвания на техника в орбита, докато Европа – едва три. От общо 143 млрд. долара публични инвестиции в космически проекти в световен мащаб през миналата година, Европа е отговаряла само за 10%, показва проучване на ЕС.
Насоката към сателити в ниска околоземна орбита (LEO) – които са по-евтини и осигуряват по-добра свързаност, но трябва да се изстрелват в много по-големи количества, за да покриват нуждите – също създава предизвикателства.
Според доклад на Goldman Sachs, в следващите пет години може да бъдат изстреляни 70 000 LEO сателита – увеличение от десет пъти спрямо сегашните нива.
Загубихме съревнованието с, да речем, Илон Мъск… и определено имаме нужда от автономен капацитет за изстрелвания. Затова развитието на възможности за изстрелвания на европейския континент – както в Швеция, така и в Норвегия – е много важно“, казва Андрюс Кубилюс, еврокомисар по отбраната и космоса, пред Reuters.
В момента единственият космодрум на Европа се намира във Френска Гвиана, в Южна Америка – на около 7 000 километра от Париж. По-рано тази година оттам успешно беше изстреляна новата ракета Ariane 6 – повече от десетилетие след началото на проекта и с пет години закъснение спрямо първоначалния график.
Макар Ariane 6 да може да носи по-голям полезен товар от Falcon 9 на SpaceX, тя не е за многократна употреба и има по-висока цена на изстрелване. Освен това, капацитетът ѝ е далеч от достатъчен, за да отговори на бъдещите търговски и военни нужди на Европа.
Именно тук идват на помощ нововъзникващите скандинавски космодруми.
Рядко срещано предимство
Разположен на 200 километра северно от Полярния кръг – близо до границите между Швеция, Финландия, Норвегия и Русия – Космическият център Esrange разполага с уникално предимство за Европа: 5 200 квадратни километра необитаема територия.
Заобиколен от блата, реки и снежните върхове на най-високата планина в Швеция, Esrange е близо до Кируна – дом на една от най-големите подземни мини за желязна руда в света, с директен достъп до жп линии и летище.
Областта, която е над три пъти по-голяма от Лондон, се използва само от космодрума и от стадата северни елени на местното саамско население, което я прави подходяща за възстановяване на ракетни компоненти. Няма почти никакво светлинно замърсяване и е лесна за временно затваряне за въздушен трафик.
Уникално е да разполагаме с толкова голяма територия на сушата, каквато имаме тук“, казва Ленарт Поромаа, директор на космическия център Esrange, който има около 130 служители.
Esrange, част от държавната Шведска космическа корпорация, е създаден през 1964 г., а няколко години по-късно изстрелва първата си суборбитална ракета за научни цели. През 2023 г. той е официално открит като първото място за орбитални изстрелвания от континентална Европа от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Подготовката за орбитални мисии е в напреднал етап, като се изграждат нови и по-големи стартови площадки, хангари и изследователски съоръжения.
Най-голямата надежда
Заедно с космодрума Андоя – островна база в Северна Норвегия – Esrange е най-голямата надежда на Европа за независим достъп до Космоса през следващите години. Андоя е с мажоритарна държавна собственост, като отбранителната компания Kongsberg притежава 10% дял.
През март от Андоя беше извършен първият тестов полет на малка ракета, произведена от германския стартъп ISAR Aerospace, способна да носи полезен товар от около 1 000 кг. Полетът продължи 30 секунди, преди ракетата да падне в морето – събитието беше счетено за успешно.
Главният изпълнителен директор и съосновател на ISAR Даниел Мецлер споделя, че интересът от министерствата на отбраната в последните шест месеца е огромен и че стартовите им графици са почти запълнени за години напред – още преди да са направили първо успешно орбитално изстрелване.
Може би най-големият катализатор (за тези събития) беше преизбирането на Тръмп. В този смисъл, Тръмп вероятно направи повече за европейската отбрана, отколкото който и да е европейски политик преди него. Създаде истинско усещане за спешност“, казва той.
ISAR планира първите си търговски изстрелвания догодина.
Агресивен график
Космодрумът Андоя, който този месец беше посетен от делегация на НАТО, има разрешение за до 30 изстрелвания годишно. Esrange няма фиксирана цел, но също ще бъде от ключово значение за нуждите на НАТО, осигурявайки капацитет за бързи стартирания.
За разлика от Андоя, Esrange залага на съществуващи ракетни технологии, като вече е подписал договори с американския производител Firefly и южнокорейската компания Perigee, което му дава разнообразие от възможности.
Firefly, която планира да изстрелва от Esrange от 2026 г., предлага услуга за бърза реакция – с ракети, готови за изстрелване в рамките на 24 часа, за спешни случаи като подмяна на дефектирал сателит.
Смятам, че Европа трябва да мисли в подобни или дори още по-агресивни срокове“, казва представител на НАТО пред Reuters при условие за анонимност.
Всички доставчици на ракети разработват варианти за частично многократна употреба, като ISAR ще тества своите именно в Esrange.
Но работата тепърва предстои.
Трябва да подготвим всички технически системи, след което ще има доста тестове и изпитания. Вероятно след около година цялата база ще бъде готова“, добави Поромаа.
Източник: Economic.bg
