Руската война в Украйна принуди Европейския съюз да се откаже от руската енергия, доколкото беше възможно. При управлението на Джо Байдън в Съединените щати, Брюксел се насочи към американските горива като спасителен пояс. При Доналд Тръмп тези покупки станаха ключово условие за президентското снизхождение към Европа.
Равносметката е, че за 2025 г. ЕС е внесъл общо 312.7 милиарда кубически метра природен газ, като почти половината от това количество е втечнен природен газ – 143.1 милиарда кубически метра. Основен доставчик е Норвегия с 97.1 милиарда кубически метра (31%). Съединените щати са на второ място с 82.9 милиарда кубически метра втечнен природен газ, което е 26.5% от общия внос на газ и 58% от вноса на втечнен газ. Ръстът на вноса в ЕС на природен газ от САЩ на годишна база е 61 процента.
Като се имат предвид постоянните заплахи на Тръмп към Европа – с високи мита, с изтегляне на американските войници от Стария континент, с анексиране на Гренландия, с нарушаване на международните споразумения, с предпочитание към Русия по отношение на войната в Украйна, не е ли опасно изпадането в енергийна зависимост от САЩ?
Именно затова Европа се подготвя да използва енергийната си политика като инструмент за геополитическа самостоятелност. Разбира се, доколкото е възможно. Политически лидери и министри на енергетиката от държавите, граничещи със Северно море, се събират в Хамбург за третата среща на върха по покана на германския канцлер Фридрих Мерц.
В центъра на дискусиите ще е разширяването на трансграничното сътрудничество в областта на чистата енергия и енергийната сигурност в Европа. Основните теми са ускорено развитие на офшорната вятърна енергия, изграждане на интегрирана офшорна инфраструктура и насърчаване на водорода като алтернатива на изкопаемите горива.
Въпреки че темата за ВЕИ не е нова, за първи път от години европейските правителства открито търсят път към намаляване не само на руската, но и на американската енергийна зависимост.
Очаква се Белгия, Дания, Франция, Германия, Исландия, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия и Обединеното кралство да подпишат т.нар. Хамбургска декларация, с която се ангажират да изградят до 100 гигавата съвместни офшорни вятърни мощности до 2050 година.
Това количество електропроизводствен капацитет е приблизително равно на целия настоящ капацитет на Обединеното кралство и представлява около една трета от общата цел за 300 гигавата офшорна вятърна енергия в Северно море. Документът предвижда регионът да се превърне в „зелена електроцентрала за Европа“, като ключов елемент са хибридните вятърни паркове, свързани с електропреносните мрежи на повече от една държава. До 2030 г. се планира реализирането на съвместни проекти с обща мощност до 20 гигавата.
Срещата в Хамбург има допълнителна политическа тежест заради опитите на Тръмп да окаже натиск върху съюзниците от НАТО, най-вече за анексиране на Гренландия. Американският президент открито се подиграва на „зелена“ Европа и нарича възобновяемите енергийни източници „пълни глупости“. Той вече блокира два големи вятърни проекта, включително с датската компания Orsted, които бяха в напреднал етап на реализация.
В речта си в Давос Тръмп миналата седмица определи зелената енергетика като „зелена лъжа“ и настоя, че Китай продава прескъпо оборудване за вятърни централи на наивници, но самият той не го използва. Според него вятърните турбини и европейците, които ги инсталират, само ще загубят парите и времето си.
Подигравките му могат да бъдат обяснени най-добре чрез икономическия интерес на САЩ. Страната е най-големият износител на втечнен природен газ в света, а след като ЕС започна да ограничава доставките на руски газ по тръбопроводи, вносът на американски втечнен газ в Европа се е увеличил четири пъти.
Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт също използва форума в Давос, за да подчертае тази зависимост. Той се похвали, че американският износ е „изместил почти целия руски газ“ и прогнозира „стабилна търговия с енергия“, която в краткосрочен план ще бъде доминирана от доставки от САЩ към Европа. В същото време Райт призова ЕС да премахне „бариерите“ пред тази търговия, като постави под въпрос европейския въглероден данък и екологични регулации.
Европейските енергийни министри все по-често признават, че смяната на един доставчик на изкопаеми горива с друг не решава проблема със сигурността. В съвместна статия за „Политико“ британският министър на енергетиката Ед Милибанд и еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен подчертаха, че прекомерното разчитане на изкопаеми горива, независимо дали идват от Русия или от САЩ, прави Европа уязвима към нестабилността на международните пазари и към политически натиск от външни играчи.
Въпреки усилията на ЕС обаче реализацията на офшорните вятърни амбиции се спъва в сериозни икономически и политически препятствия. Газът все още осигурява близо една четвърт от енергийните доставки на Европа и остава критично важен за тежката индустрия. Освен това не всички държави и компании са убедени, че е необходимо да се ограничи потокът от танкери с втечнен газ от Съединените щати.
Не е за подценяване и фактът че самата офшорна вятърна индустрия е под натиск. Повишените разходи за финансиране и оборудване, както и несигурността за бъдещото търсене на електроенергия, доведоха до неуспешни търгове в няколко страни.
Германия е най-ясният пример. През 2025 г. за първи път търгове за офшорни вятърни мощности останаха без подадени оферти. През август не бяха получени предложения за две предварително проучени зони в Северно море с общ капацитет от 2.5 гигавата. Браншовите организации определиха това като предупредителен сигнал и посочиха високите разходи, нестабилните цени на електроенергията и липсата на ценова защита за инвеститорите като основни причини.
Именно затова Хамбургската декларация предвижда създаването на офшорна финансова рамка, ускоряване на разрешителните процедури, укрепване на веригите за доставки и засилване на защитата на критичната морска инфраструктура.
Критиците твърдят, че превръщането на офшорния вятър в реална алтернатива на геополитически обвързващия газ е твърде голяма лъжица за европейската уста.
Срещата в Хамбург едва ли ще даде окончателен отговор на тези опасения, но ясно показва, че енергийната независимост вече е централна тема в европейската политика.
Източник: Banker.bg
