Представители на Европа търсят начини да убедят американския президент Доналд Тръмп да запази ангажимента на САЩ към НАТО, докато Вашингтон изтегля 5000 свои военнослужещи от Германия. Противоречията около войната в Иран разделиха евроатлантическите партньори и бъдещето на алианса остава несигурно.
Макар самото намаляване на контингента да не е изненада за съюзниците, начинът, по който бе обявено (без предварителни консултации), предизвика тревога в европейските столици. Допълнително напрежение внесе и връзката, която американски представители направиха, между решението и критиките на германския канцлер Фридрих Мерц към действията на САЩ в конфликта с Иран.
Берлин изрази особено безпокойство и от отказа на Вашингтон да разположи далекобойни ракети Tomahawk на германска територия, което беше договорено при при предишната администрация. Според анализатори това се дължи и на изчерпване на част от американските запаси вследствие на военните действия в Близкия изток.
Разривът в отношенията започна с идеята на Тръмп за анексиране на Гренландия, територия на Дания, която също е член на НАТО, и продължи с коментарите му, че съюзниците не оказват достатъчна подкрепа във войната с Иран, а алиансът е един „хартиен тигър“.
Европейски дипломати предупреждават, че са възможни нови действия от Вашингтон преди срещата на върха на НАТО през юли в Анкара, особено ако конфликтът с Иран продължи, съобщава Ройтерс.
Междувременно различията вътре в Европа се задълбочават. Страни като Франция, Германия и Испания открито критикуват войната, докато други, особено в Източна Европа, се опасяват, че отслабването на съюза може да насърчи Русия към по-настъпателни действия.
НАТО вече обмисля и възможни бъдещи мисии в Близкия изток след края на конфликта, включително операции около Ормузкия проток. Няколко европейски държави са започнали подготовка, изпращайки кораби и логистична подкрепа в региона.
Източник: Banker.bg
