Европейският натиск върху руския „сенчест флот“ промени начина, по който санкционираните танкери превозват петрол и други енергийни товари. Корабите, които плават под фиктивни флагове, вече са подложени на по-активни проверки и задържания. Москва обаче не се отказва от морската инфраструктура, която ѝ позволява да поддържа износа си. Вместо това все повече плавателни съдове се прехвърлят директно под руско знаме.
Сенчестият флот включва танкери и товарни кораби, използвани от Русия за заобикаляне на санкциите, включително наложения от Запада ценови таван на износа на руски петрол за трети страни. Корабите често плават под чужд флаг и според западни представители крият движението си или произхода на товара си.
Тенденцията се вижда ясно в данните на Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA). Между началото на януари 2025 г. и края на юни 2026 г. руският корабен регистър е нараснал от 280 на 382 плавателни съда, което е увеличение от 36 процента. Само за този период към него са добавени 107 кораба, като 87% от тях вече са били под санкции към момента на преминаването под руски флаг.
Промяната е важна, защото показва как санкционният натиск променя самата структура на руския морски транспорт. В продължение на години един от основните инструменти за заобикаляне на ограниченията беше използването на т.нар. флагове за удобство, при които собственикът, операторът и държавата, под чийто флаг плава корабът, често са свързани само формално.
Тази практика не е уникална за Русия. Международното корабоплаване отдавна използва регистри на държави като Панама, Либерия и Маршаловите острови, които предлагат по-ниски разходи и по-гъвкави регулации. След началото на войната в Украйна през 2022 г. обаче системата се превърна в ключов елемент от инфраструктурата за транспортиране на санкциониран руски петрол.
С нарастването на проверките тази схема става все по-рискова. CREA отчита, че броят на корабите, за които е установено, че използват фалшиви флагове, е намалял значително – от пик от 101 плавателни съда през октомври 2025 г. до 45 в края на юни 2026 година.
От фиктивния флаг към руския регистър
Преминаването към руски флаг е различно от използването на фиктивен. В първия случай корабът има официално регистрирана държава на знамето, макар че самата Русия е обект на международни санкции. При фалшивия флаг корабът може да заявява принадлежност към държава, която не признава или не е потвърдила регистрацията му. Затова европейските страни насочват все повече усилия към проверката на флага и правния статут на плавателните съдове.
ЕС вече е поставил над 670 кораба в санкционния си списък, като определя „сенчестия флот“ като риск не само за ефективността на санкциите, но и за морската безопасност, околната среда и защитата на критичната подводна инфраструктура.
Европейската операция IRINI също получи допълнителна роля в наблюдението на руския „сенчест флот“. Операцията може да извършва проверки дали даден кораб действително плава под заявения от него флаг съгласно Конвенцията на ООН по морско право.
През последните месеци Франция и други европейски страни също започнаха по-активни операции. През юни френски военни се качиха на борда на санкционирани танкери, за които имаше съмнения, че използват неправомерно чужд флаг.
Старите танкери, които превозват руски петрол, остават сериозен проблем и за държавите по маршрутите им. През юли почти половината от санкционираните „сенчести“ танкери са били на поне 20 години. Освен амортизацията, недостатъчната поддръжка и проблемите със застраховането те увеличават риска от аварии и замърсяване.
При голям разлив значителна част от разходите за реакция и почистване могат да се окажат за сметка на крайбрежните страни. Не е за пренебрегване и морската сигурност. ЕС посочва като рискове не само заобикалянето на санкциите, но и възможни заплахи за подводната инфраструктура и безопасността на корабоплаването.
Петролът, санкциите и новото измерение на морската заплаха
Според ръководителката на европейската дипломация Кая Калас ограничаването на възможностите на Москва да финансира войната задължително включва действия срещу „сенчестия флот“. Главният инспектор на германските военноморски сили вицеадмирал Ян Кристиан Каак предупреди през август за присъствието на висока руска заплаха, особено в Балтийско море. Той пък посочи, че руският военноморски флот е „агресивен в морето чрез наблюдение на бази и части, опити за сплашване и саботаж, прелитания с дронове и използване на сенчестия флот в Балтийско море“.
Месеци по-рано Русия заплаши, че може да използва военноморския си флот, за да попречи на европейските сили да задържат нейни кораби. Съветникът на Кремъл Николай Патрушев, който е близък съюзник на президента Владимир Путин, заяви, че Русия трябва да даде суров отговор на тези действия, особено що се отнася до Великобритания, Франция и балтийските страни. Той подчерта, че Москва разполага с информация, че НАТО планира блокада на руския анклав Калининград на брега на Балтийско море.
В кулоарите на годишната сесия на Общото събрание на ООН миналата седмица представители на държави от източния фланг на НАТО споделиха, че Москва все по-често насочва дронове във въздушните им пространства, осъществява кибератаки, саботажи и ред тайни операции, за да сее страх, да изпитва решимостта на Запада и да отслабва подкрепата за Киев.
Битката около руския „сенчест флот“ постепенно излиза извън рамките на санкционната политика и се превръща във въпрос за европейската морска сигурност.
Източник: Banker.bg
