Европейският парламент подкрепи предложение за забрана на използването на термини като „бургер“, „соев шницел“, „стек“, „пържола“ и други подобни наименования за вегетариански и вегански продукти.
Според мнозинството от законодателите в ЕС, тези термини трябва да останат запазени изключително за продукти от животински произход. Фермери, готвачи и ценители на автентичната, добре приготвена храна от години се борят срещу етикетирането на изкуствените заместители на месото.
Пълната забрана обаче не е сигурна, тъй като предложението се нуждае от подкрепата на Европейската комисия, както и на правителствата на 27-те държави членки, за да стане закон.
Френската дясноцентристка евродепутатка Селин Имарт, която ръководеше инициативата по законопроекта, подчерта, че използването на такива етикети за вегетариански и вегански продукти създава риск от объркване сред потребителите. Причината е, че растителните заместители не предлагат същите хранителни стойности като оригиналните продукти от животински произход. Тя добави, че предложението цели да защити и интересите на фермерите.
„Стек, пържола или наденица са продукти от нашия добитък, а не лабораторно изкуство, нито растителни продукти. Необходима е прозрачност и яснота за потребителя и признание за труда на нашите фермери“, отбеляза Имарт, която е собственичка на ферма за зърнени култури в северозападна Франция.
Според защитниците на забраната, заместителите на месото са вредни за хората, защото, за да имитират вкуса, текстурата и външния му вид, те често съдържат множество добавки, химикали и оцветители. Някои са обогатени с витамини и протеинови изолати, за да компенсират липсата на хранителна стойност.
ЕС вече е определил позицията си за млечните продукти като прясно мляко, кисело мляко и сирене, които запазват това определение. Докато овесеното и соевото мляко, например, се предлагат в европейската търговска мрежа като овесена и соева напитка.
Германският канцлер Фридрих Мерц горещо подкрепя забраната. „Наденицата си е наденица, в нея няма нищо веганско“, заяви неотдавна той.
Френската месна промишленост също е доволна от решението. Франция въведе забрана още през 2020 г. за употребата на наименования като „пържола“ и „наденица“ за храни на растителна основа, но Европейският съд обяви мярката за незаконна, ръководейки се от законодателството на ЕС през 2024 година. Първоначалният френски указ въведе забрана за 21 термина, използвани от месарите, включително „шунка“ и „филе“.
Всъщност решението на европарламента да подкрепи забраната на определени етикети за вегетариански и вегански продукти предизвика разнопосочни реакции. Някои организации за защита на потребителите и фирми от хранителната индустрия остро критикуваха планираната забрана. Конкретно организацията Foodwatch изтъкна, че никой не купува тофу колбаси, вярвайки, че те са от говеждо месо. Няколко големи германски компании, включително Lidl и Burger King, също изразиха своето несъгласие с предложението в съвместно писмо. Според тях новите наименования на алтернативите на месото ще подведат клиентите.
Критиците на забраната твърдят, че хранителната индустрия на растителна основа се разраства през последните години и все повече хора избират начин на живот без месо. В това отношение Германия е най-големия пазар на Стария континент за растителни алтернативни продукти. През 2024 г. там са произведени около 121 600 тона заместители на месото, което е два пъти повече отколкото през 2019-та.
В крайна сметка потребителят решава какво да сложи в кошницата. Само че евроинституциите трябва да гарантират, че върху продукта стои правилният етикет.
Източник: Banker.bg
