Еврокомисарят по устойчив транспорт и туризъм Апостолос Дзидзикостас отправи остро предупреждение относно готовността на Стария континент за война, твърдейки, че европейската транспортна мрежа: пътища, железопътни линии и мостове, ще се затрудни да поддържа мащабна военна дислокация при евентуален конфликт с Русия. В интервю за „Файненшъл таймс“ Дзидзикостас обръща внимание, че европейската инфраструктура не е проектирана за придвижване на тежки военни машини, което представлява сериозен риск за европейската сигурност.
„Имаме стари мостове, които трябва да бъдат ремонтирани. Имаме тесни мостове, които трябва да бъдат разширени. И имаме несъществуващи мостове, които трябва да бъдат изградени“, коментира еврокомисарят.
Той подчертава, че ако сили на НАТО трябва да бъдат мобилизирани бързо, за да защитят източната граница на Европейския съюз, разполагането им може да бъде сериозно затруднено от структурни слабости, остарели гранични процедури и транспортни препятствия. „Реалността днес е, че ако искаме да преместим военна техника и войски от западната към източната част на Европа, това отнема седмици, а в някои случаи и месеци“, каза Дзидзикостас.
Отговорът на Европейската комисия: план в размер на 17 млрд. евро за основен ремонт на ключовата инфраструктура на общността. Инициативата, която трябва да бъде включена в рамките на бюджет 2028-2034-а на ЕС, ще се съсредоточи върху близо 500 приоритетни проекта в четири военни коридора, определени в сътрудничество с НАТО. Точните местоположения остават класифицирана информация от съображения за сигурност.
В дъното на проблема е фактът, че по-голямата част от европейската транспортна мрежа никога не е била строена от гледна точка на военна логистика. Камионите за гражданска употреба обикновено са ограничени до бруто тегло на превозното средство от 40 тона, докато основните бойни танкове могат да тежат до 70 тона, което прави много мостове структурно неподходящи за бързо разполагане на бронирани части.
Длъжностните лица се опасяват, че в случай на извънредно положение танкове и транспортьори на военни части могат да останат блокирани зад остаряла инфраструктура или забавени от бюрократични процедури на вътрешните граници на ЕС. „Не трябва да допускаме танкове да заседнат в документи, когато преминават граници“, категоричен е Дзидзикостас.
Предупреждението идва на фона на нарастващото безпокойство в цяла Европа за вероятна бъдеща руска агресия. През юни генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Русия може да се опита да удари държава членка на НАТО до 2030 г., което провокира подновяване на усилията за подобряване на колективната отбрана.
Успоредно с инфраструктурната инициатива, ЕС преследва и по-обхватна програма за превъоръжаване в размер на 800 милиарда евро. Планът има за цел да намали дългогодишната зависимост на Стария континент от Съединените щати по отношение на сигурността и да даде възможност на държавите от ЕС да реагират по-бързо и независимо на възникващи заплахи.
Дзидзикостас посочва, че предложеното осъвременяване на транспортната мрежа ще са в подкрепа на актуализираните насоки на НАТО за разходите за отбрана в размер на 5% от БВП на съответната страна, 1.5% от които да се инвестират в инфраструктура и сигурност.
Въпреки че предложението на ЕК е за 17 млрд. евро за военна мобилност, дипломати от Брюксел предупредиха, че обсъждането на внесената бюджетна рамка от държавите членки може да доведат до намаляване на окончателното разпределение. Очаква се бюджетните дискусии да се проточат, тъй като националните правителства претеглят конкуриращи се приоритети, включително икономическо възстановяване, политика в областта на климата и модернизация на промишлеността.
Въпреки това, експертите по отбранително планиране твърдят, че програмата за военна мобилност е критичен компонент за сигурност на Европа. Висши служители в източните страни от ЕС многократно са предупреждавали, че забавянето на разполагането на сили може да се окаже катастрофално при криза.
За Дзидзикостас е жизнено важно европейците да не разчитат единствено на американската подкрепа или на наследени системи. „Не можем повече да си позволим да не сме готови или да бъдем зависими“, каза той.
Военната мобилност е проблем за Брюксел от 2017 г., когато тя беше идентифицирана за първи път като недостатък в отбранителната рамка на ЕС. Въпреки че е постигнат известен напредък по ключовата рамка за Постоянно структурирано сътрудничество (PESCO), недостигът на финансиране и административните пречки забавиха изпълнението.
Сегашният тласък е отражение на промяната на стратегията на Брюксел, където политиците сега разглеждат стратегическата инфраструктура не само като инструмент за икономическо развитие, но и като стълб на териториалната отбрана. Предизвикателството, казват официални лица, се състои в адаптирането на гражданските транспортни системи към изискванията на войната на 21-ви век, без да се подкопава тяхната ежедневна функционалност.
Източник: Banker.bg
