Европейските пристанища са претъпкани от плавателни съдове, а корабни и логистични компании предупреждават за най-голямото задръстване на европейските вериги за доставки на Старият континент от пандемията от КОВИД-19 насам. Шлеповете чакат с дни, за да вземат стоки, а корабите контейнери отчитат дълги престои, като пролбемите – най-тежките за водещите пристанищни градове Ротердам, Антверпен и Хамбург – се очаква да продължат поне няколко месеца.
„Всичките големи центрове са препълнени“, твърди управляващият директор на регистрираната в Нидерландия корабна компания WEC Lines. И допълва, че голям брой важни пристанища в Европа работят на максималния си капацитет.
Главният изпълнителен директор на нидерландската логистична фирма Euro-Rijn Group Алберт ван Омен пък смята, че задръстването е най-сериозното от дните на пандемията от коронавируса когато потоците от товари са останали изненадващо устойчиви и са претоварили пристанищата, борещи се с недостиг на персонал заради заразата.
Тези проблеми са поредният удар върху глобалната логистична система, която до неотдавна даваше възможност на много компании да поддържат минимални стокови запаси, убедени, че корабните услуги ще попълват резервите им регулярно, съобразно договорените графици.
Германската логистична фирма Contargo е предупредила клиентите си, че шлеповете чакат средно по 66 часа, за да натоварят контейнери в Антверпен и 77 часа в Ротердам. На тези плавателни съдове обикновено се предлагат фиксирани времеви интервали за товарене на контейнерните терминали, за да се гарантира, че те могат да извадят контейнерите бързо и ефективно. Каспер Елербекер – старши изпълнителен директор в германската DHL, твърди, че тези закъснения все още не са принудили нито един потребител на услугите да спре производството заради недостиг на компоненти, но допълва, че подобна „драма“ остава риск.
Ван Омен обяснява, че в Антверпен – второто най-натоварено пристанище за контейнери на Европа, корабите се разтоварват със закъснение от три до пет дни.
Логистичните компании обвиняват за кризата ред фактори, включително резките промени на митническата политика на Съединените щати при президента Доналд Тръмп, принудили товарните корабни линии да преработят мрежите си, за да се приспособят към рязко променящите се световни търговски потоци. Проблемите се задълбочават от ограниченията за натоварване на шлеповете, плаващи по река Рейн след като сухата пролет направи речните води необичайно плитки. Катко капак, терминалите се настройват към съществено пренареждане на съюзите между корабните линии след като швейцарската „Медитърейниън шипинг къмпани“ и датската „Маерск“ – двете най-едри контейнерни група, приключиха предишното си споразумение за сътрудничество.
Междувременно, европейските пристанища се адаптират също и към увеличените потоци на внос от Азия, защото високите американски мита пренасочват стоките към други дестинации. Елербек вини промените на стратегията на азиатските износители за резкия скок на търговските обеми от Азия към Европа, който оценява на около 7% годишно.
По данни от сектора, операторите на терминали, най-вече частни компании, които наемат на лизинг кейови пространства от държавните пристанищни власти, са се впуснали да наемат нов персонал и да купуват нови съоръжения в опит да облекчат напрежението.
ECT – един от основните оператори на терминали в Ротердам, признава, че обектът е „изключително натоварен“, но настоява, че това явление е обичайно за пристанищата в Северна Европа. Той посочва промените в сдруженията, растящото търсене и „геополитическата и икономическа несигурност“ като причини за проблемите.
Експерти от бранша са песимисти, че задръстванията ще бъдат преодолени лесно и предполагат, че ще са необходими години за инвестиции в капацитета, за да се решат всичките проблеми.
Източник: Banker.bg
