Европейският съюз, чийто дял в световната търговия със стоки и услуги е по-висок от този на Съединените щати и Китай, би могъл да играе ключова роля в оформянето на нов търговски ред, според анализатори от Американския институт за международна икономика „Питърсън“ (PIIE).
Предвид фактическото замразяване на реформата на Световната търговска организация, ЕС, със своята световна мрежа от търговски споразумения, би могъл да инициира създаването на алтернативна архитектура за регулиране на търговията, основана на двустранни и регионални споразумения. Прилагането на такъв сценарий обаче би изисквало по-голяма консолидация от ЕС, отколкото в момента, отбелязват експертите.
На фона на все по-сложния търговски пейзаж поради тарифните ограничения на САЩ, все по-голям брой държави търсят надеждни партньори, които могат да гарантират прозрачни и предвидими правила на играта, отбелязват експертите на PIIE в своя преглед. Те смятат, че този подход се превръща в едно от основните конкурентни предимства в световната търговия и Европейският съюз може да реализира своя потенциал в това отношение. Според PIIE,
делът на ЕС в световната търговия със стоки и услуги е 15.8%, на САЩ – 13.6%, а на Китай – 13.4 процента.
В същото време ЕС държи рекорда по брой търговски споразумения с други държави и търговски блокове: той има над 40 такива споразумения и броят им нараства. Наскоро бяха сключени сделки с Индия и Меркосур (асоциацията от южноамерикански държави). В допълнение към традиционните споразумения, ЕС е сключил приблизително 30 „асиметрични“ споразумения с развиващите се страни (тези държави не са задължени да отвръщат със същото на намаленията на тарифите на ЕС).
Предвид опита на ЕС и предвидимостта на неговата търговска политика, анализаторите смятат, че
Евросъюзът може да играе ключова роля във формирането на нов търговски ред.
Той обаче ще трябва постепенно да премине от двустранни споразумения към широки многостранни споразумения.
Европейският мозъчен тръст „Брюгел“ смята, че ЕС вече се движи в тази посока. Първите търговски споразумения, например, са постигнати със страните от Транстихоокеанското партньорство (което включва Виетнам, Канада и Мексико, които са пострадали от американските тарифи). Заедно тези 11 страни и ЕС представляват 32% от световния БВП и 37% от световната търговия. Като се има предвид фактическото замразяване на реформата на СТО поради блокирането от страна на САЩ на работата на апелативния орган на организацията, анализаторите смятат, че Брюксел може би разчита на „регулаторна власт“, т.е. изнася собствени стандарти чрез достъп до основни потребителски пазари. Всъщност това се равнява на постепенно създаване на алтернативна архитектура за регулиране на търговията.
От „Бройгел“ подчертават, че
прилагането на такъв сценарий ще изисква по-голяма „вътрешна съгласуваност“ от ЕС:
търговската политика остава отговорност на най-висшите органи на съюза, но зависи и от политическото одобрение на държавите-членки. Укрепването на ролята на ЕС в световната търговска система е възможно само чрез поддържане на единна позиция по широк кръг от въпроси – от климатичната политика и подкрепата за местните производители до свободния достъп до пазара.
Стабилната и предвидима икономическа политика на ЕС ще помогне за постигането не само на амбициозни и дългосрочни цели, но и на неотложни такива, според преглед на Eurochambres, асоциацията на европейските търговски и промишлени камари. Анализаторите посочват забавените ефекти от повишената несигурност в световната търговия. Опасявайки се от рязка промяна на парадигмата, предприятията възприемат подход на изчакване и внимателно изучават промените в търговския пейзаж, което води до свиване на инвестициите (включително в развитите икономики). Експертите смятат, че тази динамика скоро ще се отрази в данните за глобалните инвестиции. Докато се поддържат прозрачни правила на играта, ЕС ще бъде възприеман от инвеститорите като най-сигурната институция.
(по материали от чуждестранния печат)
Източник: Banker.bg
