Европейският съюз постигна споразумение за 18-ия пакет от санкции срещу Русия заради войната ѝ в Украйна. Блокът единодушно прие набор от мерки, насочени към нанасяне на допълнителни удари върху руската петролна и енергийна индустрия, предава Reuters.
Последният пакет от санкции срещу Русия ще намали тавана на цените на суровия петрол на Г-7 до 47.6 долара за барел, съобщиха дипломати пред Reuters.
ЕС току-що одобри един от най-силните си пакети от санкции срещу Русия до момента“, заяви върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас в предаването X.
„Ще продължим да повишаваме цената (на войната), така че спирането на агресията да стане единственият път напред за Москва“, добави Калас.
Пакетът от санкции включва и забрана за транзакции, свързани с руските газопроводи „Северен поток“ и с руския финансов сектор.
Приветствам споразумението за нашия 18-и пакет от санкции срещу Русия. Удряме в сърцето на руската военна машина. Насочени сме към банковия, енергийния и военно-промишления сектори и включваме нов динамичен таван на цените на петрола“, написа председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в предаването X.
Какво засягат санкциите
Санкциите, одобрени в петък от посланици в Брюксел, забраняват всички транзакции с 22 руски банки, Руския фонд за преки инвестиции и неговите дъщерни дружества, както и прякото и непряко използване на двата подводни тръбопровода – „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ – които в момента са затворени, но които Москва се стреми да рестартира в някакъв момент в бъдеще.
Освен това, на още 105 кораба, принадлежащи към „сенчестия флот“ – старите танкери, които Москва използва, за да заобиколи ценовия таван, е отказан достъп до пристанищата и услугите на ЕС. Това довежда черния списък на „сенчестия флот“ до над 400 кораба.
С ключова промяна, която запълва „вратичка“ в законодателството, ЕС забрани вноса на петролни продукти, произведени чрез рафиниране на руски суров петрол и продавани в целия Блок под различен етикет. Те идват предимно от Индия и Турция.
Ограниченията са насочени и към 11 компании извън Русия, обвинени в позволяване на заобикаляне, включително четири в континентален Китай и три в Хонконг.
Словакия отстъпи
Политическият пробив стана възможен едва след като Словакия отстъпи и оттегли ветото си, което досега предотвратяваше одобряването на новите санкции.
Сега фокусът на Фицо е насочен към съвсем различен въпрос: предложеното постепенно премахване на всички руски изкопаеми горива до края на 2027 г.
Европейската комисия представи пътната карта през май и подготви проектозакона през юни, който предвижда постепенни забрани за краткосрочни и дългосрочни договори за газ.
Като страна без излаз на море, Словакия остро протестира срещу плана, предупреждавайки, че той ще повиши цените за потребителите, ще отслаби конкурентоспособността и ще застраши енергийната сигурност. Тъй като постепенното премахване е предмет на квалифицирано мнозинство, Братислава прибегна до санкции, които изискват единодушие, за да изтръгне отстъпки от Брюксел.
По време на среща на върха на ЕС миналия месец словашкият премиер Роберт Фицо вдигна летвата с поредица от искания за финансово обезщетение, които не бяха изпълнени.
Той заяви, че страната му рискува да се изправи пред съдебен иск от „Газпром“, руския газов монополист, на стойност между 16 и 20 милиарда евро поради прекратяването на дългосрочния му договор, който е до 2034 г. Комисията, за разлика от това, твърди, че забраните ще действат като „непреодолима сила“ в съда и ще предпазят правителствата и компаниите от щети.
Източник: Economic.bg
