България е завършила 2025 г. с дефицит, излизащ доста извън европейските правила за фискална дисциплина, които налагат той да не е повече от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Според данните на Националния статистически институт (НСИ) и на европейската статистическа служба Евростат през миналата година дефицитът на начислена основа – т.е. с начислените разходи, дори да не са платени – е бил 3.5%.
Изпълнението на критерия за дефицита бе едно от условията страната да бъде приета в еврозоната. А продължаващото изпълнение на критериите, дори след присъединяването, е важно, за да се демонстрират стабилни публични финанси и икономика.
Впрочем инфлацията е другият показател, по който се отчита влошаване в последните месеци, като през март средното поскъпване на цените в България надхвърлило 4 на сто, движено от поскъпването на енергията заради кризата в Близкия изток.
Според оценките на Евростат, дефицитът година по-рано е бил 3%, а през 2023 г. – 2%.
Дефицит на начислена основа за 2026 г. на България (2022-2025)
Таблица: Евростат
Напомняме, че данните на Министерството на финансите бяха за 3.1% дефицит на касова основа през 2025 г. Ведомството, тогава още ръководено от Теменужка Петкова (ГЕРБ), посочи, че това е „минимално отклонение от едва 0.1 на сто от прогнозния БВП“.
Всъщност лошите данни на Евростат бяха очаквани от анализатори и икономисти. От Фискалния съвет от месеци предупреждават, че това постоянно покачване на публичните разходи в последните години създава напрежение в система, която е инерционна.
„Бюджетът покрива тези отклонения и проблеми, но когато тенденцията вземе превес, нещата стават видими“, каза Любомир Дацов от съвета в коментар за Economic.bg.
Залагането на приходи, които не отговарят на икономическата реалност, е една от основните причини да стане тази огромна разлика“, посочи преди дни той в интервю за Euronews.
Напомняме, че една от основните критики към държавния бюджет за 2025 г., изготвен от падналото коалиционно правителство „Желязков“, бе именно нереалистично заложеният ръст на приходите. Накрая се получи най-голямото неизпълнение на данъчните приходи (без осигуровките) от 2009 г. насам.
Изпълнение на данъчните приходи по години
| Изпълнение, млрд. лв. | Изпълнение спрямо плана, % | |
| 2008 г. | 16.125 | 96,30% |
| 2009 г. | 14.358 | 75,90% |
| 2010 г. | 13.500 | 100,20% |
| 2011 г. | 14.354 | 100,80% |
| 2012 г. | 15.290 | 99,40% |
| 2013 г. | 15.621 | 97,10% |
| 2014 г. | 15.860 | 97,20% |
| 2015 г. | 17.152 | 99,00% |
| 2016 г. | 18.709 | 103,60% |
| 2017 г. | 20.291 | 105,60% |
| 2018 г. | 21.789 | 103,60% |
| 2019 г. | 23.693 | 102,40% |
| 2020 г. | 23.770 | 103,20% |
| 2021 г. | 27.337 | 105,20% |
| 2022 г. | 31.682 | 100,70% |
| 2023 г. | 34.351 | 96,60% |
| 2024 г. | 38.565 | 99,90% |
| 2025 г. | 44.543 | 92,40% |
Когато правиш глупости и се опитваш да обясняваш как много мислиш за хората, единствено се получава, че накрая хората плащат сметката“, добави Дацов.
Графика: НСИ
Заплашена ли е България от процедура по свръхдефицит?
Единственото, което може да спомогне да се „закърпи“ положението, е евродерогацията за военните разходи. С нея от сметката за дефицита може да се премахнат до 1.5 пр. пункта за военни разходи.
Всъщност публикуваните днес данни „са част от първата за 2026 г. нотификация на държавите членки по процедурата при прекомерен дефицит (EDP), изготвена на база европейската система от национални и регионални сметки (ESA 2010)“, пишат от Евростат.
Техните оценки сочат, че през 2025 г. почти всички държави членки са отчели бюджетен дефицит, с изключение на Кипър, Дания, Ирландия, Гърция и Португалия, които са регистрирали излишък. Най-големи дефицити са отчетени в Румъния (7.9% от БВП), Полша (7.3%), Белгия (5.2%) и Франция (5.1%). Общо 11 държави членки са с дефицит, равен или надхвърлящ референтната стойност от 3 на сто от БВП.
Източник: Economic.bg
