Присъединяването на България към еврозоната ще даде възможност на страната да има пълноценна парична политика и ще добави още един инструмент в арсенала на Българска народна банка (БНБ) за справяне с инфлацията. Монетарните правомощия на БНБ бяха прекъснати през 1997 г., когато бе въведен валутният борд.
Това каза Илия Лингорски, член на Управителния съвет (УС) на БНБ по време на конференция в четвъртък.
На прага сме на преминаване към пълноценен паричен режим и прибавяне на инструментите на паричната политика към арсенала на централата банка. В този момент от нарастващо значение е синхронизиране на целите на фискалната и паричната политика“, предупреди Лингорски.
Напомняме, че миналата седмица данните на европейската статистическа служба Евростат показаха, че средносрочната инфлация в България е извън допустимите за еврозоната рамки и е започнала да се ускорява през последните месеци – тренд, който икономистите очакват да продължи през 2026 г., спомагайки за повече данъчни постъпления в държавния бюджет.
Технически погледнато, паричната политика на България реално ще попадне под контрола на Европейската централна банка (ЕЦБ), т.е. страната ни няма да може самостоятелно да взема решения, тъй като инструментите на паричната политика, включително определянето на лихвени проценти, се управляват централизирано в интерес на целия валутен съюз.
В своето изказване, подобно и на самия гуверньор Димитър Радев, Лингорски засегна темата за фискалната дисциплина като въпрос на отговорност.
Фискалната дисциплина е гаранция за стабилност“, смята Лингорски.
Той изтъкна, че финансовата стабилност и реформи трябва да вървят ръка за ръка, защото само така „ще превърнем предизвикателствата във възможности“.
Предимствата на България
Българската финансова система е сред водещите по показателите си“, смята Лингорски.
Като пример, той даде стабилността на банковия сектор, добрата му капитализация, ликвидност, както и устойчиво силни печалби. Отделно, страната ни, макар и за момента, се отличава с „относително ниски нива на публичния и общ външен дълг, стабилна външна позиция и благоприятна макроикономическа рамка“.
Големите предизвикателства
Предизвикателствата обаче остават. На първо място, това е „прогресивно затегнатият пазар на труда“, чиито демографски проблеми и продължаващо нарастващи разходи за труд правят страната ни неконкурентоспособна.
Високата степен на отвореност на нашата икономика, макар и често да е плюс, прави България уязвима към външни шокове.
За да запазим стабилността и да насърчим трансформацията, както в България, така и в рамките на съюза, трябва да действаме смело и решително“, категоричен бе Лингорски.
Източник: Economic.bg
