Икономиката на еврозоната ще продължи умерения си растеж след като е успяла да преодолее по-успешно от очакванията митническата криза, провокирана от американския президент Доналд Тръмп, по оценка на Европейската комисия. В публикуваната на 17 ноември есенна перспектива Брюксел отбелязва, че БВП ще се увеличи с 1.3% през 2025 г., с 1.2% през 2026 г. и с 1.4% през 2027 година. Това е подобрение за тази година в сравнение с прогнозираните през май 0.9% благодарение главно на скока в износа през първото полугодие преди очакваното увеличение на митническите ставки, и леко понижение за2026-а.
Инфлацията се очаква да бъде 2.1% през 2025 г., както беше прогнозирано и в пролетната перспектива, и би трябвало да се задържи близо до целевите 2% годишно на Европейската централна банка през следващите две години. Експертите на ЕК обаче предупредиха, че стойността за 2027 г., която съответства на този целеви параметър, включва възходящ ефект от нова система за ценообразуване на въглеродните емисии, която правителствата и законодателите искат да отложат.
„Дори в неблагоприятна среда икономиката на ЕС продължава да нараства“, коментира еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис. И допълни, че във връзка с предизвикателния външен контекст, „блокът трябва да предприеме решителни действия, за да отключи вътрешния растеж.“
Есенните прогнози на Брюксел са по-ведри от предвижданията на Европейската централна банка и Международния валутен фонд, като политиците в региона звучат все по-оптимистично за следващите месеци, като най-лошият сценарий за търговията сякаш е отпаднал, а инфлацията вече е под контрол в близост до 2 процента.
Комисията заяви, че отчетеното „преизпълнение“ е обусловено от скока в износа преди митата в началото на годината, въпреки че инвестициите също имат принос. Независимо от нестабилния глобален фон, по-високите разходи на правителствата, частното потребление и стегнатият пазар на труда би трябвало да подкрепят растежа, се посочва в доклада.
БВП в 20-членния валутен блок, в който ще влезе и България на 1 януари, се е увеличило с 0.2% през третото тримесечие спрямо второто, въпреки че обобщените данни са прикрили вариациите в региона. Испания и Франция са постигнали ръст, съответно с 0.6% и 0.5%, Германия и Италия са стагнирали. По оценка на ЕК, тази разлика ще се стесни, като растежът на Испания ще се забави до 2.3% през следващата година от 2.9% през 2025 г., докато трите най-големи икономики набират инерция.
Германия се бори да се отърси от двете години на спад през нестабилната 2025-а. Макар че беше стимулирана от нарастващия износ в началото на годината, последващият обрат оказа низходящо влияние. Планът на канцлера Фридрих Мерц да похарчи стотици милиарди евро за инфраструктура и отбрана би трябвало да помогне за ускоряване на растежа до 1.2% както през 2026 г., така и през 2027 г., спрямо 0.2% тази година.
Междувременно, бюджетът на Франция среща сериозни препятствия заради политическите турбуленции. Създадената несигурност се очаква да окаже натиск върху брутния вътрешен продукт през следващата година, въпреки че все още се очаква да нарасне с 0.9% спрямо 0.7% през 2025 г., съобщи Брюксел.
Парични стратези на ЕЦБ също така рекламират устойчивостта на икономиката към проблеми от всякакъв характер, включително американските мита и войната в Украйна. Повечето не виждат необходимост от намаляване на лихвените проценти под сегашното им ниво от 2%, освен ако не се случи друг шок. ЕК пък, изглежда до голяма степен съгласна с тази позиция, наричайки рисковете за инфлацията „като цяло балансирани“, като същевременно предупреждава, че перспективите за растеж „остават обект на висока несигурност, като преобладават рискове от спад“.
Следващата партида от прогнози на ЕЦБ, които трябва да бъдат публикувани на следващото официално съвещание на Управителния съвет за определяне на паричната политика на 18 декември, ще бъдат наблюдавани внимателно за оценките на инфлацията. Това би могло да разпали отново дискусиите за по-нататъшно намаляване на лихвените проценти, след досегашните осем.
Девет държави от еврозоната: Германия, Франция, Белгия, Австрия, Финландия, Словакия, Естония, Латвия и България, ще продължат да надхвърлят заложения в Пакта за стабилност и растеж таван на бюджетния дефицит от 3% от БВП до 2027-а.
За Германия той ще е малко над 3% през тази година, 4% през идната и около 3.8% през 2027-а. Очакванията за Франция са за бюджетен недостиг от 6% през 2025-а, 5% през 2026-а и почти 6% през 2027-а. Белгия ще е с дефицит над 6% през 2027-а, за Австрия и Финландия той ще се задържи устойчиво над 4 процента. Бюджетният недостиг на Словакия ще клони устойчиво към 6% от БВП, на Естония ще е над 4%, на Латвия ще достигне почти 5% през 2027-а, а на България ще надхвърли 4% през 2027 година.
Планираното забавяне на системата за ценообразуване на въглеродните емисии ETS2, която според Брюксел ще повиши разходите за енергия на потребителите с 3% през 2027 г., ако не бъде отложена, увеличава тези рискове.
Що се отнася до фискалните перспективи, комисията предвижда колективния бюджетен дефицит на еврозоната да се увеличи до 3.4% през 2027 г. от 3,.% през 2024 г., отчасти поради увеличаване на разходите за отбрана. Това би качило дълговото бреме до малко над 90% от БВП след две години.
Източник: Banker.bg
