Главният изпълнителен директор на петролния гигант ExxonMobil („Ексън мобайл“) Дарън Удс предупреди, че компанията му няма интерес да се включи във възстановяването на петролния бранш на Венецуела на срещата с президента Доналд Тръмп в Белия дом на 9 януари. Тръмп настоява американските петролни компании да се ангажират да инвестират 100 милиарда долара в южноамериканската държава.
Венецуела „не е подходяща за инвестиции“, казал Удс след като стопанинът на Белия дом го попитал колко време ще отнеме на фирмата да възобнови дейността си там. Той добавил, че „трябва да се направят значителни промени в тези търговски рамки, в правната система, трябва да има трайна защита на инвестициите“ и е необходимо да се пренапишат законите, регулиращи производството на черно злато в страната. И е готов единствено да изпрати скоро технически екип във Венецуела, който да започне да оценява ситуацията.
Разговорът подчертава как американският петролен сектор се бори да начертае курс, който ще угоди на президента, без да харчи безразсъдно за рискови сондажни начинания.
На следобедната среща на 9 януари са присъствали няколко големи петролни компании освен „Ексън“, включително „Шеврон“, „Коноко Филипс“ и „Шел“, от които единствено „Шеврон“ работи във Венецуела. Тръмп обещал, че компаниите, които се ангажират да помпат черно злато там, ще реализират значителни печалби. Но петролните гиганти не са склонни да откликнат, оценявайки изключително тежките икономически проблеми и несигурната обстановка, свързани със сондирането в нестабилната държава.
„Американските компании ще имат възможността да възстановят прогнилата енергийна инфраструктура на Венецуела и в крайна сметка да увеличат производството на петрол до нива, невиждани досега“, казал Тръмп в началото на срещата. И добавил: „Нашите гигантски петролни компании ще похарчат поне 100 милиарда долара от парите си“, отбелязвайки: „Ще вземем решение кои могат да влязат и кои ще позволим да влязат“.
Удс припомнил, че съоръженията и обектите на „Ексън“ инфраструктурата на Exxon два пъти са били експроприирани от венецуелското правителство в миналото и компанията все още не си е възстановила дължимите около 1 милиард долара. Друга участник в срещата – „Коноко Филипс“ – пък все още има да получава 9 милиарда долара от Каракс заради национализацията на активите му там.
Тръмп обаче казал на ощетените фирми, че няма да получат никакво специално внимание при сключването на сделки. „Ще започнем с равна цена“, казал той. „Няма да разглеждаме какво са загубили в миналото, защото това е тяхна вина. Ще спечелите много пари, но няма да се върнем назад.“
Тръмп обещал, че сигурността на място няма да бъде проблем за компаниите, въпреки че Венецуела продължава да е едно от най-опасните места за всеки бизнес, без да обяснява как Съединените щати ще предоставят такива гаранции за сигурност.
Докато най-големите американски петролни групи се дистанцирали, други техни колеги обещали да се вслушат в призива на Тръмп. Сред най-ентусиазираните е бил Джеф Хилдебранд от Hilcorp – голям частен производител на петрол и газ.
„Благодаря ви за вашето страхотно, огромно лидерство в защитата на интересите в Западното полукълбо“, казал той. „Посланието, което изпратихте на Китай и нашите врагове да стоят далеч от задния ни двор, е абсолютно фантастично… Hilcorp е напълно ангажирана и готова да започне възстановяването на инфраструктурата във Венецуела.“
Уаел Саван – изпълнителният директор на британската компания „Шел“ пък заявил пред Тръмп, че фирмата добива 45 000 барела на ден във Венецуела и е готова да увеличи производството през следващите години, „инвестирайки усилено в страната, следвайки вашата препоръка“, ако бъде установена подходяща търговска и правна „рамка“.
След продължителен разговор с медиите на 9 януари по време на събитието с енергийните шефове, Тръмп казал на репортерите да напуснат залата … „за да видим каква сделка ще сключим с тези гении“.
Разгърнатото сондиране от американски фирми във Венецуела е ключов стълб от плана на Тръмп за реформиране на икономиката и правителството на страната, която в миналото е произвеждала почти четири пъти повече черно злато от днес и отчаяно се нуждае от приходи от огромните си резерви, за да се възстанови. Но след разпада на националната петролна инфраструктура през последните години и националазията на активите на работещите там американски фирми, корпоративният апетит за инвестиране на десетките милиарди долари в рамките на десетилетие, за да се върне страната към предишните равнища на производство, е ограничен.
Картината се усложнява допълнително от стремежа на Белия дом към ниски цени. Базовият сорт американски лек суров петрол WTI се търгува за по-малко от 60 долара за барел, а Вашингтон иска да свали значително котировките. Тръмп написа в социалните медии преди срещата, че „много голям фактор“ за участието на Съединените щати във Венецуела е „намаляването на цените на петрола за американския народ“. А по време на кръглата маса с изпълнителните директори на петролни компании заяви, че сондажите във Венецуела ще създадат „огромно богатство. И по-важното от огромното богатство е, че това води до по-ниски данъци и много работни места за американците и за венецуелците“.
По-ниските цени на черното злато обаче правят финансирането на компаниите в нови сондажи нерентабилно. По сметка на фирмата за проучвания Wood MacKenzie, фирмите ще трябва да печелят до 80 долара на барел във венецуела, за да излязат на нула. А Ед Хърс – икономист по енергийните въпроси в Университета в Хюстън – отбелязва, че „математиката не работи“ и че „никоя петролна компания няма да инвестира пари в губещо начинание.“
Икономическите реалности накараха Тръмп да загатне, че Вашингтон може би ще намери някакъв начин да субсидира американските фирми, които инвестират във Венецуела – доста опасна перспектива. Членове на Конгреса вече предупреждават петролните ръководители да не сключват никакви сделки, които включват долари от американски данъци. Сенатор Питър Уелч (демократ от Върмонт) и осем други сенатори от Демократическата партия изпратиха писмо до шефовете на петролните гиганти на 9 януари, в което ги предупреждават, че всички субсидии, които им предлага администрацията, могат да бъдат отменени от законодателите.
Междувременно, американските конкуренти на големите петролни групи, които имат капацитет за сондиране във Венецуела, настоятелно призовават Белия дом да не предлага никакви стимули. Те са обезпокоени от стратегията на администрацията за южноамериканската държава, която според тях заплашва да подкопае местната петролна индустрия. Броят на платформите в Съединените щати вече намалява под натиска от ниските цени, като производителите съкращават голям брой американски работници от нефтените находища.
„Много местни петролни и газови компании са убити“ от заявките на администрацията да подкрепи чужда държава, за да произвежда повече петрол за световния пазар“, недоволства Д. Кърк Едуардс, изпълнителен директор от петролния и газовия сектор и бивш председател на Асоциацията за петрол от Пермския басейн. Той определя действията на Белия дом като „удар в лицето на местната индустрия“. И допълва: „Все едно да отидем в Бразилия, да ги превземем заради добитъка им и след това да наводним американския пазар на говеждо месо с него. Това е аналогията, която виждаме в петролния и газовия бизнес.“
Администрацията на Тръмп обаче иска евтин бензин преди междинните избори и тласка петролния бранш да добива повече у дома и в чужбина. Проблемът е, че понижаването на цените чрез заливане на пазара с повече гориво отнема финансовата жизнеспособност на разширения добив.
Морган Дауни – търговец на суровини и автор на книгата „Петрол 101“ определя казуса като „чиста политика“. Той коментира, че ръководителите на индустрията, които искат да останат в добри отношения с Белия дом, трябва публично „да се усмихнат и да кажат на президента: Да, вие вземате страхотни решения“… „Но това не личи от числата“. Дауни е скептичен, че ще има голямо ново производство във Венецуела от американски фирми, ако не настъпят драстични промени в пазарните цени.
Действията на администрацията са съсредоточени върху петрола, който Венецуела вече е добивала и би могла да произведе сама в обозримо бъдеще. Тръмп обяви по-рано тази седмица, че от 30 до 50 милиона барела санкциониран венецуелски петрол ще бъдат насочени към САЩ, където ще бъде рафинирани и продадени на пазара. Това е сравнително малко количество черно злато, еквивалентно на произвежданототе от американски сондажи за няколко дни. Служители на администрацията заявиха, че всеки петрол, добиван от венецуелските помпи, също ще бъде изпратен до американски рафинерии.
Споразумението дразни независимите фирми, които пробиват кладенци на места като Западен Тексас и Северна Дакота. Едуардс смята, че вместо да рафинира венецуелския петрол и да го продава на пазара, Вашингтон трябва просто да го изпраща директно до Стратегическия петролен резерв, който беше изпразнен от администрацията на бившия президент Джо Байдън, за да стабилизира препускащите нагоре цени на горивата след руската инвазия в Украйна в началото на 2022 година.
„Това всъщност би помогнало за решаването на проблема с енергийната сигурност на страната“, обобщава Едуардс.
Източник: Banker.bg
