През последните седмици въпросите за финансирането на неправителствени организации (НПО) отново излязоха на преден план в Европейския парламент. Този дебат датира от 2017 г., но тази година консервативните законодатели прекараха голяма част от дебатите, обвинявайки Европейската комисия, че плаща на екологични активисти да лобират дискретно от нейно име в полза на Зелената сделка.
Това би означавало, че Комисията е действала като политически орган, защитаващ собствените си интереси за сметка на данъкоплатците, твърдят те, когато трябва да служи на общия европейски интерес, пише Politico. Този път, по-специално зелените НПО, са подложени на натиск от Европейската народна партия (ЕНП) по отношение на техния канал за финансиране – програмата LIFE. Консерваторите обвиняват екологичните неправителствени организации в липса на прозрачност при финансирането по програмата и искат да намалят използването на средствата на Европейската комисия за застъпнически дейности.
Темата получи политически импулс и в България като преди дни в пост на депутата Искра Михайлова от „Възраждане“ в социалните мрежи се твърди, че
вече има направени разкрития за лобизъм на Европейската комисия през НПО сектора в държавите членки на ЕС в полза на политиките, произтичащи от „Зелената сделка“.
Според нея една от главните цели е била да се работи срещу политици и партии, които се противопоставят на „екологичните“ политики в този им вид.
Депутатите от парламентарната група не публикуват постоянно в социалните мрежи, за да затвърдят антизелената си теза, че „Европейската зелена сделка е измамата на века и от нея произлезе енергийната зависимост на редица държави в ЕС, включително България“.
Какво казва Комисията
Регламентът LIFE е правното основание за организациите, свързани с околната среда и климата, които получават безвъзмездни средства чрез програмата LIFE. Практиката на Комисията да предоставя финансова подкрепа на неправителствени организации, които след това я използват за своите кампании, не е нещо, което се случва при закрити врати или по секретен начин. Напротив, ангажиментът на ЕС за финансиране на гражданското общество е заложен в договорите, регламентите и бюджетните рамки на ЕС и има за цел да направи ефективни принципа на политическо равенство и правото на участие в демократичния живот на ЕС, залегнали в Договора за функционирането на ЕС.
Екологичните НПО могат да кандидатстват за получаване на до 700 000 евро годишно от механизма за финансиране LIFE за всички дейности. За програмата LIFE 2021 – 2027 г. са отпуснати 5.4 милиарда евро, което е увеличение с 2 милиарда евро спрямо предходния период (представляващо приблизително 0.3% от бюджета на ЕС).
Комисарят по бюджета, Пьотр Серафин, отговори от името на Комисията на обвиненията в лобизъм, повдигнати от някои членове на ЕП, като изясни по време на дебата,
…ако трябва да се следват нашите насоки (на Комисията), няма да намерите договори като тези, които обсъждаме днес (където се твърди, че НПО са инструктирани да лобират от името на Комисията), нито в програмата LIFE, нито в която и да е друга програма.“
След скандала в свое официално изявление Комисията отбеляза, че финансирането на НПО е „изрично предвидено в регламента LIFE“ и че тя остава „напълно ангажирана с осигуряването на здраво и жизнено гражданско общество“. Въпреки това, тя също така заяви, че някои работни програми, приложени към споразуменията за безвъзмездни средства, „съдържат конкретни действия за застъпничество и неправомерни лобистки дейности“.
С това изказване Комисията остави много неотговорени въпроси, но в никакъв случай не признава, че неправомерните дейности са били насочени срещу политици и партии, които се противопоставят на „екологичните“ политики в този им вид, както се твърди от българския политик.
Преглед на договорите
POLITICO разглежда 28 договора, подписани между Комисията и НПО – сделките, които вбесиха десните депутати в Европейския парламент – за да сравни съдържанието им с това, което се твърдеше по време на парламентарните дебати.
Комисията е използвала НПО за „лобиране в сянка“, каза Дирк Готинк от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП). Договорите на Комисията съдържат „инструкции“ за „манипулиране“ на законодателния процес, според Моника Холмайер, също от ЕНП.
Какво откри POLITICO: Фактът, че Комисията дава пари на НПО и техните кампании, не е сенчест – парламентът се съгласи с това през 2020 г., подкрепяйки работата на НПО в Брюксел. Програма LIFE има за цел да балансира представянето на обществените интереси в дебатите за създаване на политики, в които частният сектор обикновено има много повече пари за харчене. Поканите за безвъзмездни средства по LIFE и техните условия са публични и тези 20 страници не съдържат никакъв знак, че НПО, кандидатстващи за финансиране, трябва да се придържат към интересите на Комисията или да лобират в парламента от нейно име, за да получат парите.
От неправителствените организации се изисква поверително да разкрият пред Комисията действията, които планират да предприемат, преди да получат достъп до парите на ЕС, които са максимум 700 000 евро на НПО на година. Според някои депутати от ЕНП тези работни програми могат да се считат за „инструкции“ от Комисията, тъй като могат да съдържат описания на застъпническа работа, включително срещи с представители на институции на ЕС и евродепутати, както и организиране на събития, кампании в социалните медии и т.н. Въпреки това НПО са единствените отговорни за изготвянето на тези работни програми и Комисията не ги променя, казаха представители на НПО и Комисията.
Никъде в 28-те договора, сключени с неправителствени организации и анализирани от POLITICO, Комисията не предоставя директни инструкции за лобиране от нейно име. Около 60 страници клаузи описват условията, които НПО трябва да следват, включително правила срещу измами, корупция и дезинформация. Комисията също така казва, че ако неправителствените организации не изпълняват работните си програми, техните безвъзмездни средства могат да бъдат намалени. Но самата Комисия не споменава в договорите никакво изискване за насърчаване на Зелената сделка или за насочване към определени членове на ЕП или други служби на Комисията като условие за получаване на безвъзмездни средства. Комисията дори добавя отказ от отговорност, че „възгледите и мненията, изразени“ от НПО, „не отразяват непременно тези на Европейския съюз“.
Какво се твърди
Програмата LIFE предоставя „5.5 милиарда евро за оклеветяване на фермери, които вече са обременени от стандарти, които са извън реалността, за да атакуват нашите предприятия, вече задушени от тежести и задължения от всякакъв вид, и за очерняне на нашата ядрена индустрия въпреки факта, че тя е без въглерод и е надеждна“, каза Селин Имарт от ЕНП.
Настоящата програма LIFE има бюджет от 5.4 милиарда евро за периода 2021 – 2027 г. От този бюджет 15.6 милиона евро се отделят годишно за оперативни безвъзмездни средства за екологични НПО. Останалата част отива за финансиране на зелени иновации, кръгова икономика, енергийна ефективност, проекти за опазване на природата и инициативи за справяне със замърсяването в целия ЕС.
Договорите, анализирани от POLITICO, не предполагат, че НПО са планирали конкретни кампании срещу фермери или бизнес сред дейности, финансирани с безвъзмездни средства. Те обаче споменават кампании в социалните медии, критикуващи употребата на пестициди.
Друго твърдение е, че „НПО получават стотици хиляди евро… [които] се използват за лобиране срещу евродепутатите“, каза Александър Бернхубер (ЕНП).
Индивидуалните неправителствени организации могат да получават до 700 000 евро годишно в рамките на безвъзмездни средства за оперативни дейности по LIFE. Повечето получават финансиране и от филантропски фондации или индивидуални дарения. В договорите, анализирани от изданието, не се посочва, че неправителствени организации са планирали да лобират „срещу“ конкретни евродепутати. В някои от договорите обаче се споменава, че ще се контактува с евродепутати и други представители на институциите на ЕС, без да се споменават имена.
Можем да заключим, че има финансиране на НПО от ЕС за зелени инициативи – това е официално и публично, но няма доказателства, че тези средства са използвани за целенасочени политически атаки срещу опоненти на Зелената сделка. Твърдението на Искра Михайлова е силно интерпретативно, стъпващо на подозрения и политическа реторика, но не и на официални или разкрити документи.
Какво финансира LIFE в България?
Програмата LIFE на Европейския съюз финансира различни проекти в България, насочени към опазване на околната среда, природата и климата. От 1992 г. досега са подкрепени 69 проекта с общ бюджет 110 милиона евро, от които 71 милиона са осигурени от ЕС. Проектите обхващат основно три големи приоритета, насочени към устойчивото развитие и опазването на околната среда:
- Опазване на биологичното разнообразие: Възстановяване на популации на застрашени видове като черния лешояд, царския орел и ловния сокол, намаляване на смъртността на птици от токови удари чрез обезопасяване на електропреносната мрежа.
- Управление на водите и отпадъците: Подобряване на пречистването на отпадъчни води с иновативни технологии; намаляване на замърсяването на водни ресурси и подобряване на градската среда.
- Климат и енергия: Обучения и консултации за декарбонизация – помощ към бизнеси и институции за намаляване на въглеродния отпечатък; Насърчаване на прехода към зелена енергия и устойчиви практики.
В публичната база данни по LIFE се открояват два български проекта, свързани с политиките на Зеления пакт на ЕС. Единият е на сдружение „Клуб Икономика 2000“, което е получило близо 300 хил. евро европейски средства. Проектът е бил с продължителност две години – от 2021 до 2023 г. – а заложената цел – да се превърне „Клуб Икономика 2000“ в двигател на устойчивото поведение и кръговата икономика, като се засили капацитетът на НПО и се повиши информираността и участието на обществото в Зеления пакт.
Другият проект е на по-популярната неправителствена организация WWF, които са получили 133 хил. лв. от ЕС, „за да направим Европейската зелена сделка наистина зелена за България“. Той също е бил с продължителност две години и приключва през 2023 г. Целта на проекта LIFE EGD4BG е била да укрепи ролята на WWF България като двигател на климатичната активност у нас чрез застъпничество, анализи, мониторинг и активно участие в прилагането на Зеления пакт.
В класическия смисъл това може да се определи като „застъпничество“ за определени политики, но не е скрито, нелегално или платено лобиране за нечий бизнес интерес. Проектите са публично финансирани, с ясно разписани цели и бенефициенти и под контрола на Европейската комисия чрез мониторинг и отчетност.
Финансирането на проекти по LIFE за популяризиране на Зелената сделка е напълно законно, прозрачно и част от политиката на ЕК за по-силен граждански сектор.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: Economic.bg
