Това наистина е новина. Но черна новина! От 2027 ще плащаме, за да дишаме.
С новата система за търговия с емисии ЕС официално прехвърля вината за климатичната криза върху обикновените хора. Домакинствата ще купуват въглеродни квоти, когато ползват отопление, готвят, пътуват с кола или просто живеят.
Вместо да обложи тежката индустрия и истинските замърсители, Брюксел реши, че проблемът е гражданинът на Европа, защото се отоплява с газов котлон и кара 20-годишна кола.
Новата директива звучи така:
Пускаш бойлера – Плащаш въглерод. Караш кола – Купуваш квота. Искаш топла вода – Смяташ CO₂.“
Тази публикация се разпространява вирусно в социалните мрежи през последните дни. Повод за нея е участие на Райна Ангелова, старши експерт „Енергия и климат“ към WWF България и автор в „Климатека“, в предаване по Bloomberg TV Bulgaria.
Econocmic.bg реши да провери твърденията, които широко се разпространяват в мрежата.
Въглеродните квоти: началото
От 2005 г. енергоемките компании и производителите на електроенергия в Европейския съюз са задължени да притежават квоти за емисии, за да отделят въглероден диоксид (CO2). Системата предоставя определен брой безплатни квоти за компаниите, а при недостиг – производствата, които ги надвишават, могат да купят на търг от други, които не успяват да оползотворят своите. Квотите са валидни за определен период от време, след което процесът започва отново.
Системата за търговия с емисии (СТЕ) вече обхваща и вътрешноевропейската авиация и части от международното корабоплаване.
Тази система е важен инструмент за намаляване на емисиите на парникови газове в Европейския съюз. Брюксел определя колко квоти за емисии са налични, катотова количество намалява ежегодно с предварително определен процент. Колкото по-малко квоти има, толкова по-малко парникови газове могат да бъдат емитирани. Ако съществуващият път на постепенно премахване на квотите по СТЕ продължи, от 2040 г. нататък вече няма да има налични квоти, което означава, че секторите, обхванати от тази система, трябва да имат нулеви нетни емисии на парникови газове.
Около 40% от общите емисии на парникови газове в Европа са обхванати от СТЕ. Емисиите от тежката промишленост и енергийния сектор са намалели с почти 50% между 2005 и 2023 г., отчасти благодарение на схемата за търговия с емисии.
Първоначалната СТЕ система предшества Зелената сделка, но от 2019 г. насетне тя е драстично разширена и надградена, за да се превърне в основен инструмент за постигане на климатичните цели на Зелената сделка.
Следваща стъпка
СТЕ 2 е въведен като инструмент на Fit for 55, интегриран в Европейската зелена сделка, за да разширява обхвата на пазара за въглерод и да обхване сградите, транспорта и малкия бизнес – сегменти, които досега не бяха регулирани. Основният принцип е поставяне на цена на замърсяването, което да стимулира инвестиции в енергийна ефективност и нисковъглеродни технологии.
Влизането в сила е планирано за 2027 г. (или 2028 г. при високи енергийни цени) и ще засегне производителите и доставчиците на горива, а не пряко крайния потребител.
Секторите, обхванати от СТЕ 1, трябва да наблюдават собствените си емисии и да купуват необходимите квоти. За да се предотврати необходимостта всички европейски домакинства и малки предприятия да се занимават с тази бюрокрация, СТЕ 2 работи по различен начин. В този случай доставчиците на енергия и горива са тези, които имат задължението да наблюдават емисиите и да купуват необходимите квоти. Това се отнася, например, за търговците с природен газ за нуждите на домакинства и малките предприятия. Отнася се и за петролните компании, които продават бензин и дизел чрез бензиностанции. Те трябва да следят кои горива доставят – ако продуктите са обхванати от СТЕ 2, те трябва да закупят достатъчно квоти за емисии.
Въздействие върху домакинствата
Основното последствие от СТЕ 2 за домакинствата и бизнеса ще бъде финансово. Това е така, защото се очаква доставчиците на енергия и горива изцяло да прехвърлят разходите, които ще направят за закупуване на необходимите квоти, на крайния клиент. Подчертаваме отново, че няма да се налага хората сами да купуват въглеродни квоти.
Дали природният газ, бензинът и дизелът наистина ще поскъпнат от 2027 г., зависи от много неща. Първо, разбира се, от цената на квотите по механизма. Цените на природния газ и петрола на пазарите на едро също играят роля в крайните потребителски цени.
Стойността на квотите по СТЕ 1 и СТЕ 2 се определя отделно. По принцип цената на квотите по СТЕ 2 зависи от търсенето и предлагането, както и при квотите по СТЕ 1, но има политически натиск да не се допуска цената по СТЕ 2 да се повиши твърде много, за да се избегне рязко нарастване на разходите за домакинствата и бизнеса. Поради това са вградени механизми за защита на цените, които поне до 2029 г. насочват към цена до 45 евро за метричен тон CO2 (ценово ниво от 2020 г.). Това ограничение обаче не изключва временни скокове над 45 евро за метричен тон CO2“ Но ако това се случи, ЕС ще пусне на пазара допълнителни квоти, така че цената да падне.
Ефект върху цените
Да, СТЕ 2 ще има ефект върху крайните цени, особено за домакинства, които използват изкопаеми горива. Но това не значи, че ще „купуваме квоти“ или „ще плащаме, за да дишаме“.
Ако бойлерът ви работи на електричество, така че не попада в обхвата на СТЕ 2, тъй като електроцентралите вече са част от основната СТЕ мярка от 2005 г. Ако бойлерът е на газ или нафта, търговецът на горивото (не домакинството) ще трябва да купува въглеродни квоти. Това може да се отрази на крайната цена, но не е директна такса към потребителя.
Доставчиците на горива (дизел, бензин, газ) ще купуват квоти за CO2, които се изгарят при използване на тези продукти. Крайната цена на горивото може да поскъпне, но потребителят не плащат и не купува въглеродна квота сам.
Нито домакинствата, нито физически лица изчисляват отделени емисии – това се прави на системно ниво от оператори, които докладват емисиите към националните органи. Няма изискване потребителят да „смята“ въглероден отпечатък за дейности като къпане, отопление и др.
Именно с началото на новия механизъм ЕС е предвидил и Социален климатичен фонд за уязвими потребители, както и механизми за компенсиране и плавно въвеждане. В България той е в процес на обсъждане и в размер на над 5 млрд. лв., с които ще бъдат подпомогнати засегантите от новия механизъм домакинства.
Разглеждането на Европейската климатична политика – включително системите за търговия с емисии СТЕ и СТЕ 2 – през призмата на популизъм и лозунги не носи полза нито за гражданите, нито за бизнеса.
Подобни послания често използват преувеличение, страх и дезинформация, като например твърдения, че хората ще „купуват квоти, за да се къпят“ или че „ЕС облага дишането“. Макар да отразяват истински социален страх от повишаващи се разходи, тези внушения изкривяват реалната картина и затрудняват рационалния дебат.
Европейската комисия официално признава, че прилагането на зелени мерки трябва да бъде социално справедливо, с достатъчно компенсации за домакинствата и малкия бизнес, и да бъде ясно комуникирано. Именно затова бе създаден Социалният климатичен фонд (Social Climate Fund), с общ бюджет над €86 млрд. за периода 2026 – 2032 г.
В действителност, тежката индустрия е задължена да търгува с емисии от 2005 г. насам, като секторът е ограничен от все по-намаляващ таван на въглеродните квоти. Около 40% от емисиите на ЕС вече са покрити от СТЕ, а по официални данни на ЕК за периода 2005 – 2023 г. те са намалели с близо 50%.
Въпреки това антизелената реторика се засилва в държави като Германия, Франция, Италия, Полша и България, особено след войната на Русия в Украйна и съпътстващия скок на цените. Изследване на European Council on Foreign Relations показа, че в предизборната кампания за Европейския парламент 2024 г., дезинформация по теми като СТЕ, CBAM и зеления преход е сред най-разпространяваните манипулативни наративи.
Изместването на фокуса от реалния дебат – за нуждата от съхранение на енергия, енергийната бедност, ефективното оползотворяване на еврофондове е към заблуждаващи внушения, че климатичните политики са насочени срещу „обикновения човек“.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: Economic.bg
