Усещането, че „законът е врата в полето, през която минават само баламите” трудно ще ни напусне. Недоверието във върховенството на закона и настъпването на криза на държавността са най-големите рискове пред развитието на страната. Това стана ясно на конференция в УНСС, на която бяха представени резултатите от националното експертно проучване „Десетте най-важни риска пред развитието на България за следващите 10 години“. Проучването бе осъществено от екип в състав: доц. Янко Христозов – зам. ректор на УНСС, проф. Борислав Борисов, д-р Валентин Съйков – председател на „Гражданска инициатива България 2050“.
Във въпросника за изследването са били включени общо 32 риска, разделени на шест категории според сферите на обществения живот, към които се отнасят: икономически, социални, вътрешнополитически, екологични, технологични, геополитически. Някои от рисковете попадат стопроцентово в своите категории, други са гранични, каза Съйков.
Рисковете свързани с политическата система и институциите са доста по-широкообхватни от въпросите, определени като вътрешнополитически. Много от социалните рискове също не се вписват само в една категория. Те са свързани със засилване на дезинформацията и манипулацията на общественото мнение, поддържане на неприемливо високо ниво на корупцията, задълбочаваща се социална поляризация на обществото. Това коментира Валентин Съйков и добави, че в зависимост от функционирането на институциите са и някои от икономическите рискове, особено затруднения във функционирането на пенсионната и социално-осигурителната система, задълбочаване на регионалните различия, поддържане на висок бюджетен дефицит и изпадане в дългова криза.
Всъщност, като се изключат климатичните промени, почти няма риск от изследваните, към който работата на институциите да няма някакво отношение. Трябва да се отбележи, че дори и там, където държавата има скромни възможности за положителна намеса, нейните отрицателни действия и бездействия задълбочават проблемите в по-голяма степен, отколкото биха допринесли за разрешаването им. Такива са по-нататъшното влошаване на демографската ситуация в страната, влошаване качеството на природната среда, предизвикано от човешка дейност, технологичното изоставане на България спрямо останалите страни от ЕС, изоставане в темповете на икономическо развитие.
Фундаменталният въпрос за демографската криза у нас този път е отстъпил няколко места надолу и заема шеста позиция в класацията на експертите. Това в никакъв случай не бива да се възприема като подценяване на проблема, още по-малко като оценка за някаква положителна тенденция. Влошаването на демографската ситуация върви ръка за ръка с два други високо оценени риска: нереформираност и неефективност на системата на здравеопазването – на второ място и влошаване на системата на образованието – на седмо място.
Съвсем пряка е взаимната зависимост между демографската криза и четири риска, заемащи местата непосредствено след първата десетка: затруднения във функционирането на пенсионната и социално-осигурителната система (№11), дефицит на работна сила, включително на таланти за високотехнологичните сектори и научно-изследователската и развойна дейност (№12), задълбочаване на регионалните различия (№14) и задълбочаваща се социална поляризация на обществото (№15).
Демографията има отношение и към останалите социално-икономически рискове, а и към силата или слабостта на въоръжените ни сили. Затова тя трябва да остане в центъра на общественото внимание, защото без достатъчно на брой добре подготвени кадри никой специфичен проблем не може да бъде решен.
Топ 10
- Недоверие във върховенството на закона
Масовото усещане, че законът не се прилага еднакво за всички, води до институционална ерозия, отлив на инвестиции и продължаваща емиграция на младите и образованите хора.
Корените на това недоверие са в политическата намеса в съдебната власт, липсата на прозрачност в дейността на прокуратурата, невъзможността да се създаде независим антикорупционен орган. - Нереформираност и неефективност на здравеопазването
Въпреки непрекъснато увеличаващите се средства българската здравна система продължава да работи при хроничен финансов и кадрови недостиг. Тя се характеризира с неравен достъп и ниска удовлетвореност на пациентите. Причините могат да се търсят във финансирането на принципа „брой дейности“, а не „резултати и качество“, в продължаващата емиграция на медицински кадри, в липсата на електронно здравеопазване и отлагането на националната здравна карта. - Засилване на дезинформацията и манипулацията на общественото мнение
Може да изглежда изненадващо, че този риск се включва в челната тройка, изпреварвайки много други дълбоки проблеми в обществото. Обяснението е в усещането, че са преминати всякакви приемливи граници на концентрацията на медиите в ръцете на тесни икономически и политически кръгове и използването им за откровено дезинформационни и манипулативни кампании. Информационната среда става все по-поляризирана и уязвима към тясно партийни и корпоративни влияния, което подкопава демократичните процеси и доверието в институциите. - Поддържане на високо ниво на корупция
Корупцията ерозира държавните институции, блокира икономическото развитие, демотивира бизнеса и гражданите. Контролните органи, които трябва да се борят против нея, се оказват в тежка зависимост от политическите кръгове, които държат властта. Това води до неравно прилагане на закона към „нашите хора“ и към останалите. - Криза на държавността
Подкопаването на легитимността на институциите и отказът на гражданите да участват в демократичните процеси застрашават основите на държавното управление. За това допринасят хроничната политическа нестабилност и липсата на реални алтернативи на управлението, корупцията и липсата на отчетност. Апатията на избирателите от неуспешните опити за оздравяване на процесите в държавата и слабата гражданска култура затварят кръга с ниско участие в избори. - Влошаване на демографската ситуация
Продължаващият спад на населението, застаряването и емиграцията водят до ускорено свиване на работната сила. Това заплашва с колапс на икономиката и срив в пенсионно-осигурителната, здравната и образователната системи. Няма политики, които да противодействат на ниската раждаемост и високата емиграция на млади хора. Не се работи за завръщане на българите от чужбина. По-слабо развитите региони продължават да се превръщат в демографски пустини. - Влошаване на системата на образованието
Спадащото качество на образованието у нас е дългогодишна тенденция, която се потвърждава и от международните оценявания. Недостатъчните умения на завършващите ученици и студенти подкопават конкурентоспособността на икономиката. Българската образователна система е жертва на управленски експерименти, които й наложиха икономическия интерес от бройките обучавани, а не от равнището на тяхната подготовка. Това води до ниско качество на обучението и изоставане от технологичните тенденции, липса на връзка между образованието
и пазара на труда. - Климатични промени
Екстремните метеорологични явления като температурни аномалии, засушавания, наводнения и други се засилват от година на година. Те ще увеличават икономическите щети и човешките жертви, ако не бъдат овладени. Опасностите идват от недостатъчните адаптационни мерки и инвестиции в инфраструктура. Проблемите се увеличават от слабата организация за справяне с бедствията и липсата на култура за устойчиво управление на природните ресурси. - Геополитически конфликти и влиянието им върху България
Като член на ЕС и НАТО България е въвлечена в конфронтацията между основните геополитически и геоикономически центрове на сила в света. Тя носи риска да бъде потърпевша от политиките на налагане на санкции и мита, без да може да влияе особено върху вземането на решения. Ескалацията на регионални и глобални конфликти може да засегне още по-сериозно икономиката, сигурността и външната политика на страната. Тревожен фактор в това отношение е зависимостта от външни енергийни и икономически фактори. - Лошо състояние на инфраструктурата
Износената транспортна, водна и енергийна инфраструктура забавя икономическото развитие и задълбочава регионалните различия. Все по-ясно се усещат последствията от ниското ниво на поддръжка и липсата на стратегическо планиране. Те се дължат главно на политизирането на инфраструктурните проекти и ограниченото използване на публично-частни партньорства.
Източник: Banker.bg
