Паричните стратези на Федералния резерв (ФЕД) решиха единодушно да оставят без промяна лихвените проценти на Съединените щати заради очакванията за по-висока инфлация и по-нисък икономически растеж, но продължават да предвиждат още две лихвени редукции до края на годината. На двудневното си съвещание на 17 и 18 юни паричният комитет на американската централна банка запази ключовата лихва по федералните фондове в диапазона 4.25-4.50 процунта, където е от декември 2024-а.
Успоредно с лихвеното решение, банкерите показаха чрез внимателно следената „точкова диаграма“ („dot plot“), че две понижения на лихвените проценти от по 25 базови пункта всяко през 2025-а остават на масата, но само по едно през всяка от 2026-а и 2027-а, което означава орязване с цял процент в тригодишен план. Тази диаграма се публикува тримесечно и показва къде всеки член на банковия паричен комитет очаква да бъдат лихвените проценти през следващите няколко години, като всяка точка представлява предвижданията на един член на органа.
На матрицата, показана на 18 юни, се наблюдава широка дисперсия – признак за продължаващата несигурност в официалните представители на Федералния резерв по отношение на бъдещето на лихвената политика. Перспективата е за грубо 3.4% лихва на федералните фондове през 2027 година.
Седем от 19-е участници на съвещанието на паричния комитет са посочили, че не искат нито една лихвена редукция до края на 2025-а срещу само четирима през март. Двама други са заявили едно лихвено намаление през тази година. Успоредно с това, банкерите са понижили прогнозите си за тазгодишния растеж до 1.4% при повишение на инфлационния натиск до 3 процента.
В официалното си изявление след края на двудневното съвещание паричните стратези посочват, че „несигурността за икономическата перспектива е намаляла, но остава висока“ и че комитетът „следи внимателно рисковете от двете страни на двойния си мандат“.
По време на пресконференцията след срещата, председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл загатна, че има време да се изчака за по-голяма яснота. „Засега сме в добра позиция да изчакаме, за да научим повече за вероятния ход на икономиката преди да обмислим каквито и да било корекции на политиката си“, каза Пауъл.
Банкерите публикуваха на 18 юни и осъвременената си тримесечна прогноза – първата откакто президентът Доналд Тръмп обяви всеобхватни мита за търговските партньори на Съединените щати, голяма част от които намали или остави на пауза. Новите предвиждания са за инфлация от 3% в края на 2025-а срещу 2.7% в мартенския им анализ. Икономическият растеж също е преоценен от предишните 1.7 на 1.4 процента. Прогнозата за безработицата е тя да достигне 4.5% до края на 2025-а.
Предвижданията показват трудната ситуация, в която са поставени паричните стратези на Федералния резерв след периодичните обрати в митническите планове на Белия дом и качването, свалянето, оттеглянето и забавянето на задействането на налозите по вноса. Окончателното равнище на митническите ставки продължава да е неясно и да подлежи на промяна, защото администрацията на Тръмп води преговори за сключване на търговски сделки, включително и детайлизиране на търговската рамка, договорена с Китай.
Експерти обаче вече предупредиха, че централната банка може да се сблъска с трудни компромиси, ако митата еднавременно качат инфлацията и потиснат растежа на стопанството, с други думи – ако се очертае стагфлация. По правило, инфлационният натиск предполага, че Федералният резерв трябва да ограничи икономическата активност с по-високи лихвени проценти, а отслабващият растеж изисква стимули чрез по-ниски лихвени равнища. Самият Тръмп нееднократно настоява централните банкери да орежат лихвите с мотив, че през мандата на Пауъл те много често са закъснявали с корекциите на лихвената политика.
Засега нито безработицата, нито инфлационните данни предполагат, че митата са оказали съществено влияние. Майските инфлационни индекси бяха по-ниски от очакванията, което окуражи стопанина на Белия дом да иска понижение на лихвите. Същевременно, работодателите са продължили да откриват работни места със солидно темпо през миналия месец, а безработицата остава 4.2 процента. Американските парични стратези посочват именно стабилността на трудовия пазар като допълнителна причина за предпазливия си подход към лихвените корекции и за отказа от промяна на курса.
Централните банкери желаят също да се застраховат срещу вероятността увеличението на цените заради по-високите мита да доведе до по-упорита инфлация. Проучване на Университета в Мичиган вече показа ръст на очакванията на американците за бъдеща инфлация. Необходима е и оценка на промените на политиката на Тръмп в други области: законопроектът за данъците и разходите ще увеличи щатския дефицит и ще засили скромно растежа, според Бюджетната служба на Конгреса. А силовото депортиране на имигранти ще ограничи наличната свободна работна сила в някои сектори.
За Тръмп обаче е много важно да се понижат лихвените проценти, за да се редуцират разходите на правителството за обслужването на огромния дълг на страната от 36 трлн. щ. долара. Лихвените плащания по него ще достигнат общо 1.2 трлн. долара през тази година и ще надхвърлят всички други пера от бюджета с изключение на социалните и здравните грижи. По-високите лихвени проценти, които Федералният резерв поддържа от началото на годината, оказват допълнителен натиск върху бюджетния дефицит, който доближава 2 трлн. щ. долара или над 6% от БВП.
Източник: Banker.bg
