Паричните стратези на Федералния резерв не промениха лихвените проценти на приключилото на 18 март официално двудневно заседание на банковия паричен комитет, проведено по време на военния конфликт с Иран, започнал преди по-малко от три седмици. Банкерите подкрепиха с 11 гласа „за“ и 1 „против“ референтния лихвен процент по федералните фондове да остане в диапазона от 3.5% до 3.75%, въпреки скока на петролните котировки и данните, показващи ръст на инфлацията в някои сфери дори преди началото на войната в Залива. Членът на управителния борд Стивън Миран не се съгласи, призовавайки за намаление с четвърт пункт. Федералният резерв публикува и първото си Обобщение на икономическите прогнози (SEP) за 2026-а, показващо, че служителите поддържат средна прогноза за едно намаление на лихвите през 2026 година.
През декември 2025-а – последният път, когато представители на Федералния резерв публикуваха своите перспективи, прогнозите предвиждаха едно намаление на лихвите с 0.25% през 2026 г., последвано от две лихвени редукции със същия размер през 2027-а. Тези прогнози останаха непроменени и на заседанието на банковите парични стратези този месец, а новата перспектива за 2028-а лихвите да останат стабилни в диапазона от 3% до 3.25% след две години.
Огласените на 18 март оценки SEP показват, че Федералният резерв вече предвижда, че както общият, така и базовият инфлационен индекс ще е 2.7% в края на тази година при целеви средно 2 процента. През декември централните банкери очакваха базовата инфлация, която изключва по-рязко колебаещите се разходи за храна и енергия, да достигне 2.5% до края на 2026-а, а общата инфлация, включваща всички категории – 2.4% до края на тази година.
Прогнозите за тазгодишния икономически растеж също са се повишили, като се очаква БВП да нарасне с 2.4% тази година, в сравнение с декемврийските 2.3 процента. Важно е да се отбележи, че американските парични стратези не предвиждат значително по-нататъшно отслабване на пазара на труда, като се очаква нивото на безработица да остане 4.4% в края на 2026-а.
В официалното си изявление на 18 март след края на заседанието Федералният резерв отбелязва, че ръстът на работните места „остава нисък“, но заяви, че „показателите сочат, че икономическата активност се разширява със солидни темпове“. И че „последиците от събитията в Близкия изток върху американската икономика са несигурни“, което налага паричният комитет „да е бдителен към рисковете и за двете страни на двойния си мандат.“
Последните фундаментални икономически данни показват, че инфлационният проблем на американските централни банкери е по-голям от поредния военен конфликт на Тръмп след ръста на февруарските производствени цени с 3.4% на годишна база – най-мощният от година насам. Растящите производствени разходи могат да се отразят на търговията на дребно и да са сигнал за по-висока бъдеща инфлация. През февруари основните потребителски цени са се повишили с 2.5% спрямо същия месец на 2025-а.
Междувременно, средната цена на бензина в Съединените щати е била 3.84 долара за галон в сутрешните часове на 18 март след 3.79 долара ден по-рано – най-високата от септември 2023-а, по данни на групата за защита на правата на автомобилистите AAA. Това е увеличение с приблизително 28% спрямо периода преди началото на войната. Възможно е да се увеличат и ред други цени. Авиокомпаниите започнаха да предупреждават за нарастващи разходи за пътуване, тъй като реактивното гориво поскъпва, а служител на Белия дом заяви, че американците търсят други източници на селскостопански торове.
Цените на суровия петрпол пък продължават да растат след като израелски удар порази гигантско газово находище на Иран, а Техерен отговори с атака на завод за втечнен природен газ на Катар, причинила сериозни поражения. В 22.48 ч българско време на 18 март петролът сорт „Брент“ за доставка през май се търгуваше за 109.65 щ. долара за барел, а американският WTI за доставка през април – за 98.58 долара за барел.
Данните за заетостта за февруари показаха, че американската икономика е съкратила 92 хиляди работни места извън селското стопанство миналия месец след изненадващ ръст от 126 хиляди позиции през януари. Взети заедно, тези два доклада показват средно около 15 хиляди разкрити нови работни места на месец, което е в съответствие с темповете, наблюдавани през 2025 година.
Инвеститорите реагираха, като преоцениха очакванията си за намаляване на лихвените проценти от Федералния резерв и вече не предвиждат лихвени редукции до декември, дори след като наскоро номинирания от президента Доналд Тръмп за шеф на Федералния резерв Кевин Уорш смени сегашния банков председател Джеръм Пауъл през май. В публикация в сайта Truth Social на 18 март стопанинът на Белия дом отново нарече Пауъл с предпочитания от президента прякор „Твърде късно“ и попита кога ще намали лихвените проценти.
Даян Суонк – главен икономист в KPMG, заяви в анализ миналата седмица, че моментът изглежда подходящ за прехвърляне на актуализираните прогнози на Федералния резерв в стагфлационна посока. Тя каза, че очаква предвиждания за по-висока инфлация и безработица за края на тази година. Войната с Иран е вторият потенциално стагфлационен шок, който Тръмп нанесе на перспективите на Федералния резерв, като централните банкери преди година също разглеждаха митническите предложения на новата администрация като удар както върху растежа, така и върху цените.
В началото на пресконференцията след края на съвещанието на паричните стратези на Федералния резерв, банковият шеф Джеръм Пауъл оцени като „подходяща сегашната позиция на паричната политика“. След като обобщи решението на централната банка и последните прогнози, той засегна темата за войната с Иран. „Последиците от събитията в Близкия изток за американската икономика са несигурни. В краткосрочен план по-високите цени на енергията ще повишат общата инфлация, но е твърде рано да се знае обхватът и продължителността на потенциалните ефекти върху икономиката“, каза той.
На въпроса дали е имало дискусия относно рисковете от стагфлация, Пауъл каза, че би запазил термина стагфлация за „много по-сериозен набор от обстоятелства“. „Когато използваме термина стагфлация, винаги трябва да отбележа, че… беше термин от 70-те години на миналия век, когато безработицата беше двуцифрена, инфлацията беше наистина висока, а индексът на мизерия беше супер висок. Съберете ги заедно, получавате индекса на мизерия. И това не е така в момента“, обобщи Пауъл.
Банкерът заяви, че ще остане управител на Федералния резерв, докато тече криминално разследване срещу него. „Нямам намерение да напускам борда, докато разследването не приключи напълно и окончателно с прозрачност“.
Източник: Banker.bg
