Паричният комитет на Федералния резерв (ФЕД) направи второто си поредно намаление на лихвения процент през тази година, за да подкрепи забавящия се пазар на труда, и заяви, че ще спрe да свива портфейла от активи на централната банка на 1 декември. В официалното си изявлението след двудневната среща, приключила на 29 октомври, паричните стратези повтарят оценката си, че „ръстът на работните места се е забавил“ и посочват, че „рисковете за заетостта са се увеличили през последните месеци“. Длъжностните лица определят икономическия растеж като „умерен“ и заявяват, че инфлацията „се е повишила от началото на годината и остава донякъде висока“.
Паричният комитет гласува с 10 срещу 2 за понижаване на целевия диапазон за лихвите по федералните фондове с четвърт процентен пункт – до 3,75-4.00 процента. Дисидентите са от двете страни на политическия спектър. Единят е членът на борда на Федералния резерв Стивън Миран – съратник на президента Доналд Тръмп, който се присъедини към централната банка миналия месец и е в неплатен отпуск от поста си на председател на Съвета на икономическите съветници към Белия дом. Той за пореден път поиска по-голяма лихвена редукция от 50 базови пункта. Директорът на клона на Федералния резерв на Канзас Сити Джеф Шмид пък заяви, че предпочита изобщо да не се понижават лихвите, след като през септември подкрепи намалението им с 0.25 процента.
Лихвеното решение на американските парични стратези беше очаквано след като председателят на институцията Джеръм Пауъл коментира през този месец, че заетостта може да се свие още повече. Допълнителният спад на свободните работни места, каза той, „може да много ясно да се прояви в безработицата“.
Представителите на Федералния резерв обаче са разделени относно това колко още да се понижат лихвите. Няколко парични стратези вече предупредиха да не се намаляват твърде бързо лихвените проценти по заемите, тъй като инфлацията все още е над целевата стойност от 2% на Федералния резерв. Прогнозите за лихвите, публикувани миналия месец, показаха, че 9 от 19 банкери очакват не повече от едно допълнително лихвено намаление тази година след септемврийската редукция.
В офици;алното изявление на паричния комитет се посочва фактът, че продължаващата пауза в работата на правителството е ограничила достъпа им до икономически данни. При описанието на пазара на труда, служителите споменаха нивото на безработица „до август“.
Работата на Федералния резерв става все по-трудна, тъй като банкерите са принудени да вземат политически решения без повечето икономически данни, на които обикновено разчитат. Спирането замрази или отложи съставянето и публикуването на доклади, проследяващи пазара на труда, цените, разходите и други ключови показатели.
Паричните стратези обаче получиха закъснял доклад миналата седмица за индекса на потребителските цени. Той показа, че базовата инфлация се е повишила през септември с най-бавния темп от три месеца. Числата вероятно са харесали на служителите, притеснени от ценовия натиск, но все пак показаха, че базовата инфлация се е повишила с 3% спрямо предходната година, което е доста над целевите 2% на Федералния резерв.
Централната банка заяви, че ще спре да свива портфейла си от активи, считано от 1 декември, с което ще приключи процеса, започнал през 2022 година. Оттогава институцията е загубила държавни и ипотечни ценни книжа за над 2 трилиона долара, с което банковият баланс е слязъл под 6.6 трилиона долара – най-малкият му размер от 2020 г. насам. Федералният резерв беше закупил активи за трилиони долари, за да подкрепи икономиката след пандемията, след като понижи основния си лихвен процент близо до нула.
Източник: Banker.bg
