На 16 септември Федералният резерв (ФЕД) направи първото увеличение на лихвите си от повече от три години насам и изпрати послание за предстоящо ново повишение като част от усилията за борба с инфлацията, породена от рязкото поскъпване на суровия петрол и други фактори. В ход, който пазарите очакваха масово, Комитетът по парична политика на американската централна банка (FOMC) гласува единодушно да качи основния лихвен процент по заемите овърнайт с 25 базови пункта – до целевия диапазон 3.75% – 4 процента.
„Инфлацията остава висока“, посочват паричните стратези в краткото си изявление след края на редовното двудневно съвещание на 15 и 16 септември. „Днешното решение в областта на паричната политика ще подпомогне по-бързото връщане към целевото ниво от 2 процента. Комитетът ще осигури ценова стабилност.“
Въпреки поредицата от противоречиви изказвания на представители на институцията напоследък, пазарите вече бяха калкулирали вероятност от над 90%, че FOMC ще одобри повишението, макар да се обсъждаше и възможността за множество несъгласни членове.
Трайно високите инфлационни равнища, съчетани с изявленията на банковия председател Кевин Уорш преди няколко седмици, убедиха Уолстрийт, че Федералният резерв ще одобри първото си повишение на лихвените проценти от юли 2023 г. насам. Актуализираните предвиждания, публикувани от FOMC на 16 септември, показват, че голямо мнозинство от представителите в комитета смятат, че по-късно тази година е възможно ново лихвено увеличение.
Според графиката с индивидуалните очаквания (т.нар. dot plot), 16 от 18-те членове на паричния комитет (Уорш е взел решение да не подава прогноза откакто е заел поста) предвиждат още едно повишение, като четирима от тях допускат възможността за още две. Двама участници смятат, че органът ще се задоволи само с направеното вече увеличение. Въпреки това не са предвидени повишения за следващите години, като се прогнозира по едно понижение, съответно през 2028-а и поне едно за 2029 година.
Централните банкери преоцениха леко нагоре и очакванията си за инфлацията през 2026-а. Те прогнозира, че общият индекс на цените на личните потребителски разходи ще е 3.7%, а базовия индекс (изключващ храните и енергията) – 3.4%, като и двата показателя са с 0.1 процентен пункт по-високи спрямо последната актуализация през юни. ФЕД не очаква да достигне целевата си инфлация от 2% годишно преди 2029-а, макар и да предвижда рязък спад и на двата показателя през 2027-а – до 2.3% за общия индекс и 2.5% за базовия.
Икономическата оценка остава убедено положителна. Активността „се разширява със стабилни темпове“, вътрешното потребление „проявява устойчивост“, растежът на производителността е „силен“, а капиталовите инвестиции – „солидни“, докато темпът на разкриване на работни места „е в крак с този на работната сила“. Несигурността остава повишена, отбелязват от Федералния резерв, отчасти поради „геополитическите събития“ – формулировката, използвана от институцията по отношение на конфликта с Иран. Описвайки икономиката като стабилна и здрава, FOMC отхвърли аргумента, че по-високите лихвени проценти биха навредили на растежа – теза, която президентът на Съединените щати Доналд Тръмп отстоява неизменно.
FOMC се въздържаше от промени през цялата година и се очакваше да запази тази позиция, докато в края на август нагласите не започнаха да се променят във възходяща посока. Макар че ходът на централните банкери беше очакван, мотивите за повишението са необичайни. ФЕД обикновено пренебрегва инфлацията от типа, който икономиката преживява в момента – с по-високи разходи за гориво заради войната с Иран и продължаващите ефекти от митата. През последните дни обаче представителите прецениха каква цена ще трябва да се плати, ако продължат да игнорират поскъпването, особено на фона на стабилизиращия се пазар на труда.
FOMC понижи прогнозата си за нивото на безработица до 4.1% – с 0.2 процентни пункта по-малко от юнската. Сегашното опасение на експертите е, че продължителният период на високи цени на енергията може да повиши инфлационните очаквания и да доведе до настаняване на инфлацията в цялото стопанство. Икономистите разглеждат също и ударните инвестиции в изкуствен интелект като потенциален инфлационен фактор.
Остава жив и споменът за епизода с „преходната“ инфлация отпреди няколко години когато паричните стратези на ФЕД първоначално смятаха, че шокът в търсенето и предлагането, предизвикан от пандемията от КОВИД-19, в крайна сметка ще отшуми. Вместо това, инфлационните равнища достигнаха 40-годишен връх, преди банката да реши да предприеме действия.
През юли дебатът за паричната политика породи значителни разногласия, като трима членове на FOMC гласуваха против решението за запазване на лихвените нива непроменени, предпочитайки вместо това повишение с четвърт процентен пункт. На заседанието тази седмица прогнозите за 2027 г. бяха доста разнопосочни: осем представители предвиждаха ново повишение, шестима очакваха лихвения процент по федералните фондове да остане непроменен, а четирима прогнозираха понижения. Пазарите вече калкулират по-високи лихви в целия спектър.
Доходността на силно чувствителните на лихвените промени двугодишни американски ДЦК се повиши до 4.74% след решението на ФЕД, а на десетгодишните облигации – до 5.02 процента. Щатските борсови индекси поевтиняха в очакване на още лихвени увеличения.
Източник: Banker.bg
